Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
ръководителката на Института. — Мислим, че са в състояние да се сгъват
и по този начин са успели да се вместят в тясната карета.
— А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и
Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно
колко от създанията ще са му необходими. В противен случай всички
щяхте да сте мъртви.
— Братята Лайтууд — друг път — измърмори Уил. — Според мен е
подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка.
Консулът махна с ръце.
— Прочетохме документите на Бенедикт Лайтууд и в тях той твърди,
че Мортмейн се е укрепил съвсем близо до Лондон и че възнамерява да
изпрати войска срещу Лондонския анклав...
— Бенедикт Лайтууд вече беше започнал да полудява, когато го е
писал — прекъсна го Шарлот. — Нима изглежда вероятно Мортмейн да е
споделил с него истинските си планове?
— О, моля ти се! — Гласът на консула беше рязък, ала едновременно с
това убийствено студен. — Бенедикт не е имал никаква причина да лъже в
собствения си дневник, Шарлот, който ти не би трябвало да си прочела.
Ако не смяташе, че ти се полага да знаеш повече, отколкото Съвета,
незабавно щеше да ни го предадеш. Подобни прояви на неподчинение не
ме насърчават да ти имам доверие. Ако настояваш, можеш да повдигнеш
въпроса за Уелс на следващото заседание на Съвета след две седмици...
— Две седмици? — извиси се гласът на Уил. Бе пребледнял и само
върху бузите му горяха две червени петна. — Теса беше отвлечена днес. Тя
не разполага с две седмици.
— Магистърът я иска невредима. Знаеш го, Уил — тихо му напомни
ръководителката на Института.
— Освен това искаше и да се ожени за нея! Не смяташ ли, че Теса би
предпочела смъртта пред това да се превърне в негова играчка? До утре
може вече да е омъжена...
— Много важно, ако я омъжат! — заяви консулът. — Едно момиче,
което дори не е нефилим, не е — не може да бъде — наш приоритет!
— Тя е мой приоритет! — извика Уил.
Думите му бяха последвани от оглушителна тишина. Сесили чу как
влажните дърва пропукват в огнището. Тъмножълта мъгла беше
полепнала по прозорците и лицето на консула беше обвито в сянка. Най-
сетне промълви:
— Мислех, че е годеница на твоя парабатай — каза той хладно. — Не
твоя.
Младежът вирна брадичка.
— Ако е годеница на Джем, значи дългът ми повелява да я браня така,
както бих бранил собствената си годеница. Това означава да бъдеш
парабатай.
— О, да. — Гласът на консула преливаше от сарказъм. — Каква
похвална вярност. — Той поклати глава. — Всички Херондейл са такива —
твърдоглави до глупост. Спомням си времето, когато баща ти искаше да се
ожени за майка ти. Нищо не беше в състояние да го разубеди, въпреки че
тя изобщо не беше кандидат за Извисяване. Надявах се, че децата му ще се
окажат по-покорни.
— Ще ни извините, предполагам, ако със сестра ми не споделяме
мнението ви — отвърна Уил. — Понеже ако баща ми — как го казахте? — е
бил по-покорен, с нея нямаше да съществуваме.
Консулът поклати глава.
— Това е война. Не спасителна операция.
— А тя не е просто едно момиче — намеси се Шарлот. — А оръдие в
ръцете на врага. Казвам ти, че Мортмейн възнамерява да я използва срещу
нас. — Достатъчно. — Консулът взе палтото си от облегалката на стола,
където го беше оставил, и го облече. — Това е безсмислен разговор.
Шарлот, погрижи се за своите ловци на сенки. — Погледът му се плъзна по
Уил и Сесили. — Изглеждат ми... превъзбудени.
— Виждам, че не можем да очакваме подкрепата ви, консул Уейланд.
— Лицето на ръководителката на Института беше като буреносен облак.
— Но помнете, че ще документирам факта, че ви предупредихме за тази
ситуация. Ако в крайна сметка се окажем прави и това забавяне има
катастрофални последици, вие ще сте отговорен за тях.
Сесили очакваше консулът да се ядоса, но той просто вдигна
качулката си, скривайки изражението си.
— Ето какво означава да си консул, Шарлот.
* * *
Кръв. Кръв по плочките на двора. Кръв, оплискала стъпалата на
къщата. Кръв по листата в градината, останките от онова, което някога
беше зет му, проснати в дълбока локва засъхваща кръв; горещи струи кръв,
залели бойното му облекло, когато стрелата се заби в окото на баща му...
— Съжаляваш ли за решението си да останеш в Института, Гейбриъл?