Принцеса с часовников механизъм

— Значи си й казал, че си влюбен в нея.

— Джем...

— Кога беше това и какво невъобразимо отчаяние те подтикна да го

сториш?

— Беше преди да науча, че сте сгодени. В деня, когато открих, че над

мен не тегне никакво проклятие. — Уил говореше накъсано. — Отидох при

нея и й признах любовта си, а Теса ми отговори възможно най-мило, че

обича теб, а не мен и че двамата сте сгодени. — Той сведе поглед. — Не

знам дали това променя нещо, Джеймс. Ала наистина нямах представа за

чувствата ти към нея. Бях напълно обсебен от това, което изпитвах.

Джем прехапа долната си устна, извиквайки най-сетне малко цвят в

бледата си кожа.

— Извинявай, че те питам, но не става въпрос за мимолетна

прищявка, преходно увлечение или...? — Той не довърши, загледан в

лицето на приятеля си. — Не — промълви след миг, — виждам, че не е.

— Обичам я толкова много, че когато тя ме увери, че ще бъде

щастлива с теб, аз се заклех пред себе си никога вече да не говоря за

желанията си, да не показвам чувствата си —нито с дума, нито с жест — и

никога да не сторя или кажа нещо, от което щастието й би могло да

пострада. Любовта ми не е изчезнала, ала все пак държа и на двама ви

достатъчно, за да не изложа на опасност дори с една дума онова, което

имате вие помежду си. — Думите се лееха от устата на Уил; нямаше

причина да ги удържа. Ако Джем щеше да го намрази, нека да е заради

истината, а не заради една лъжа.

Той изглеждаше сломен.

— Прости ми, Уил. Толкова много съжалявам. Ще ми се да бях узнал

по-рано...

Уил се отпусна назад в креслото.

— Какво би могъл да сториш?

— Можех да разваля годежа...

— И да разбиеш сърцата и на двама ви? С какво би ми помогнало това?

Ти си ми толкова скъп, сякаш си другата половина на душата ми, Джем. Не

бих могъл да бъда щастлив, ако ти си нещастен. А и Теса... тя обича теб.

Какво чудовище бих бил, ако причиня огромна болка на двамата души,

които обичам най-силно на този свят, само и само за да се насладя на

знанието, че след като аз не мога да имам Теса, никой друг няма да я има?

— Ала ти си моят парабатай. Ако страдаш, аз искам да намаля болката

ти...

— Това — заяви Уил — е единствената болка, която не би могъл да

облекчиш.

Джем поклати глава.

— Но как може да не съм забелязал? Споменах ти, че видях как

стените около сърцето ти рухват. Мислех... мислех, че ми е ясно защо.

Казах ти, че от самото начало знаех, че носиш някакъв товар на плещите

си и че си отишъл да се видиш с Магнус. Мислех си, че навярно си

използвал магията му, за да се освободиш от някаква въображаема вина.

Ако бях предположил, че е било заради Теса, искам да знаеш, че никога не

бих й признал любовта си.

— Откъде би могъл да се досетиш? — Колкото и нещастен да беше,

Уил се чувстваше свободен, сякаш от плещите му беше паднал тежък

товар. — Правех всичко по силите си, за да го запазя в тайна, да го

отричам. Ти... ти никога не криеше чувствата си. Като погледна назад, то е