Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Какво прави тя?
– Не зная. Оттогава никой не я е виждал.
– Да не казваш, че ù е направил и Книгата? Но защо?
– Търпение, човеко! Аз разказвам тази приказка. Експериментите на краля продължавали. Минавали еони. Той създал още... отклонения. С времето, от което имаме в изобилие, те започнали да се подобряват, докато някои от тях станали толкова красиви, колкото всяко Сийли. Родили се членовете на кралското семейство, принцове и принцеси. Мрачни съответствия на Светлите. И като истински господари, те искали това, което им се полага по право – власт, свобода да идват и да си отиват, власт над по-нисшите същества. Кралят отказал. Тайната била необходима част от неговия план.
– Но някой отишъл при кралицата – предположих. – Някой от Ънсийли. – Да. Когато тя научила за измяната му, се опитала да му отнеме властта, но той бил твърде силен и бил научил твърде много. Не Песента, но друга мелодия. По-мрачна. Те се били ожесточено, пращайки армиите си една срещу друга. Хиляди Фае умрели. В онази епоха сме имали много оръжия, не само няколкото останали. Светът на Фае повяхнал и потъмнял. Небесата се обагрили с кръвта на нашия вид. Самата планета, върху която живеехме, заплакала от срама ни и се разпукнала от край до край. Но те продължавали да се бият, докато той взел Меча, а тя Копието и кралят убил кралицата на Фае.
Вдишах рязко.
– Кралицата е мъртва?
– И Песента умряла с нея. Тя била убита, преди да успее да определи приемничката си и да предаде същината. Когато тя умряла, кралят и всички Ънсийли изчезнали. Преди да умре била успяла да завърши стените на затвора и с последния си дъх изрекла заклинанието, което да ги удържи. Тези Ънсийли, които се изплъзнали от радиуса на заклинанието, били гонени от Сийли и убити.
– Е, къде се вмества Книгата във всичко това?
– Книгата не била предназначена да бъде това, което е. Била създадена като акт на изкупление.
– Изкупление? – повторих. – Имаш предвид за това, че е убил кралицата?
– Не. Изкуплението на краля било към наложницата му. Тя се изплъзнала от Сребрата и отнела собствения си живот. Тя толкова намразила това, в което се бил превърнал кралят, че го напуснала по единствения начин, по който можела.
Потръпнах, смразена от мрачната приказка.
– Казват, че кралят полудял и когато лудостта му най-накрая стихнала, погледнал на мрачното кралство, което бил създал, с ужас. В нейна чест той се заклел да се промени. Да стане водач на расата си. Но знаел твърде много. Знанието е сила. Необятното знание е необятна сила. Докато го имал, неговата раса нямало да му се довери. Бил наясно, че няма да го пуснат близо до Котела на забравата, а дори да го пуснат, биха го унищожили в мига, в който пие от него. Затова създал мистична Книга, в която излял цялото си мрачно знание. Освободен от него, той щял да я пропъди в друг свят, където никога да не бъде намерена и използвана за вреда. Щял да се върне при хората си като техен Сийли крал, да моли за прошката им и да ги поведе към нова ера. Фае щели да станат патриархат. Ънсийли, разбира се, щели да бъдат оставени да изгният в затвора си.
– Значи това е Книгата! – възкликнах. – Част от самия мрачен крал! Най-лошата част!
– През еоните тя се променила, както всички неща на Фае, и станала нещо живо, много различно от това, което била, когато я създал кралят.
– Защо кралят не я унищожил?
– Той бил направил... как го казвате?... свой двойник, който му бил равен и когото не можел да победи. Боял се, че някой ден двойникът може да победи него. Кралят изхвърлил Книгата и за дълго време тя била изгубена.
Зачудих се как ли се е озовала в ръцете на Шийте зрящите. Не попитах. Ако В’лане не знаеше, че е била там, не исках аз да съм тази, която му е казала. Той презираше Роуина и можеше да реши да я накаже, а тогава щяха да пострадат и другите Шийте зрящи.
– Защо кралицата я иска? Чакай малко! Ако кралицата е мъртва, коя е Авийл?
– Една от многото, които дойдоха после и се опитаха да водят расата ни. Тя я иска, защото се вярва, че някъде в целия ù мрак Книгата съдържа ключа към истинската Песен на Сътворението, която е изгубена за расата ми от седемстотин хиляди години. Кралят е бил близо, много близо. А само с живи нишки от тази Песен Ънсийли ще могат да бъдат затворени отново.
– А Даррок? Той защо я иска?