Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
Брайън
Знаете ли, огънят и надеждата са свързани. Според гърците Зевс възложил на Прометей и Епиметей отговорността да създадат живот на Земята. Епиметей създал животните, раздавайки допълнителни предимства като бързина, сила, козина и крила. По времето, когато Прометей създал човека, най-добрите качества били изчерпани. Задоволил се да накара човека да върви изправен и му дал огъня.
Разгневен, Зевс отнел огъня от хората. Прометей обаче видял, че неговата гордост и радост трепери и не може да си сготви храна. Запалил факел от Слънцето и отново го дал на хората. За да накаже Прометей, Зевс го приковал към скала, където орел неспирно кълвял черния му дроб. За да накаже човешкия род, Зевс създал първата жена — Пандора — и й дал дар: кутия, която й забранил да отваря.
Любопитството на Пандора надвило и един ден тя отворила кутията. От нея излезли болести, нещастия и беди. Тя успяла да затвори капака точно преди да се измъкне надеждата — единственото оръжие, останало ни, за да се борим с другите неща от кутията.
Питайте, който и да било пожарникар и ще ви каже, че е вярно. По дяволите! Попитайте, който и да било баща.
— Заповядайте — обръщам се към Камбъл Александър, когато пристига заедно с Ана. — Има прясно кафе.
Той се качва след мен по стълбите, следван от немската си овчарка. Наливам две чаши.
— За какво служи кучето?
— Магнит за мацки — отвръща адвокатът. — Имате ли мляко?
Изваждам кутията от хладилника и му я подавам, после сядам на масата със собствената си чаша. Тихо е — момчетата са на долния етаж, мият машините и се занимават с ежедневната поддръжка.
— И така — подхваща Александър и отпива от кафето си. — Ана ми казва, че двамата сте се изнесли от къщата.
— Да. Предположих, че ще ме попитате.
— Нали си давате сметка, че съпругата ви е отсрещната страна? — отбелязва внимателно той.
Срещам погледа му.
— Предполагам, имате предвид дали осъзнавам, че не трябва да седя тук и да говоря с вас.
— Това би било проблем само ако съпругата ви все още ви представлява.
— Никога не съм молил Сара да ме представлява.
Александър се намръщва.
— Не съм сигурен, че тя го разбира.
— Вижте, с цялото ми уважение, това може да изглежда неимоверно важно и наистина е така, но същевременно имаме и друг жизненоважен проблем. По-голямата ни дъщеря е хоспитализирана и… ами, Сара се сражава на два фронта.
— Известно ми е. И съжалявам за Кейт, господин Фицджералд — казва той.
— Наричайте ме Брайън — обвивам ръце около чашата си. — Наистина бих искал да говоря с вас… без Сара да е наоколо.
Той се обляга назад на сгъваемия стол.
— Какво ще кажете да поговорим сега?
Моментът не е подходящ, но пък от друга страна, моментът никога няма да е подходящ за това.
— Добре — поемам си дълбоко въздух. — Мисля, че Ана е права.
Отначало не съм сигурен, че Камбъл Александър изобщо ме е чул. После той пита:
— Готов ли сте да го кажете на съдията по време на изслушването?
Свеждам поглед към кафето си.
— Мисля, че ще трябва.
По времето, когато с Поли се отзовахме на медицинското повикване тази сутрин, приятелят вече беше вкарал момичето под душа. Тя седеше на пода с крака около сифона, напълно облечена. Косата й беше полепнала по лицето, но дори и да не беше, щях да разбера, че е в безсъзнание.
Поли влезе под душа и я заиздърпва оттам.
— Казва се Магда — осведомява ни гаджето. — Нали ще се оправи?
— Диабетичка ли е?
— Какво значение има?
За Бога!
— Кажи ми какво сте поели — наредих.
— Просто се напивахме — отвръща момчето. — Текила. Беше на не повече от седемнайсет — достатъчно голям, за да е чувал мита, че един душ може да извади човек от припадък, предизвикан от хероин.
— Позволи ми да ти обясня нещо. Аз и приятелят ми искаме да помогнем на Магда, да спасим живота й. Но ако ми кажеш, че в системата й има алкохол, а се установи, че не е това, а дрога, каквото и да й дадем, може да окаже обратен ефект и да я разболее още повече. Схващаш ли?
Междувременно, точно пред душкабината, Поли вече беше свалил ризата на Магда. По ръцете й личаха следи от убождания.
— Ако е текила, значи са я вкарали с инжекции. Коктейл за кома?