Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Пет, четири, три, две, едно… — Ракета ли ще има?
Жената с бухналата коса си слага специален глас, хванала си е двете ръце за молитва.
— Позволете ми първо да изразя благодарността си и тази на всичките ни зрители за това, че се съгласихте да говорите с нас само шест дни след освобождаването ви. За това, че отказвате повече да мълчите.
Мам се усмихва малко.
— Бихте ли започнали, като ни кажете какво най-много ви липсваше през онези седем дълги години на пленничество? Освен семейството ви, разбира се.
— Всъщност зъболекар. — Гласът на Мам е писклив и бърз: — Което, разбира се, е ирония, защото преди дори мразех да си мия зъбите.
— Върнахте се в напълно нов свят. Икономическа криза и глобално затопляне, нов президент…
— Видяхме встъпването в длъжност по телевизията — казва Мам.
— Виж ти! Но пък сигурно много други неща са се променили.
Мам свива рамене.
— Нищо не изглежда чак толкова различно. Но аз всъщност още не съм излизала навън, само до зъболекарския кабинет.
Жената се усмихва, все едно това е шега.
— Не, наистина, всичко е някак различно, но то е защото аз съм различна.
— По-силна там, където сте били пречупена?
Разтривам си главата, дето още я усещам счупена от масата.
Мам прави физиономия.
— Преди… бях толкова обикновена. Дори не бях, така де, вегетарианка, дори не съм имала бунтарски период.
— А сега сте необикновена млада жена с необикновена история и за нас е чест, че точно ние… — жената поглежда настрани към един от човековете с машините. — Да опитаме отново. — Поглежда пак Мам и си преправя специалния глас: — И за нас е чест, че избрахте нас, за да я разкажете. Така, без задължително да става дума за Стокхолмски синдром, много от нашите зрители, да кажем, с тревога се питат дали сте се чувствали по някакъв начин… емоционално зависима от своя похитител.
Мам клати глава.
— Мразех го.
Жената кима.
— Ритах и крещях. Веднъж го ударих по главата с капака на тоалетната чиния. Не се къпех, дълго време не говорех.
— Това преди или след трагедията с мъртвороденото беше?
Мам слага ръка на устата си.
Морис се намесва, прелиства страници.
— Клауза… тя не иска да говори за това.
— О, няма да навлизаме в подробности — казва жената с бухналата коса, — но е някак си много важно, за да установим последователността…
— Не, всъщност е много важно да се придържате към договора — казва той.
Ръцете на Мам треперят, слага ги под краката си. Не гледа към мен, да не би да е забравила, че съм тук? Говоря й в главата си, но тя не чува.
— Повярвайте ми — казва жената на Мам, — ние просто се опитваме да ви помогнем да разкажете своята история на света. — Поглежда листовете в скута си. — Така. Оказахте се бременна за втори път, в онази адска дупка, където вече бяхте оставили две години от безценната си младост. Имаше ли дни, в които се чувствахте, ъъъ, принудена да понасяте този мъж…
Мам я прекъсва:
— Всъщност се почувствах спасена.
— Спасена. Това е красиво.
Мам изкривява уста.
— Мога да говоря само за себе си. Така де, направих аборт, когато бях на осемнайсет, и никога не съм съжалявала.
Жената с бухналата коса отваря малко уста. После поглежда надолу в листовете и пак към Мам.
— В онзи студен мартенски ден преди пет години сте родили здраво бебе в първобитни условия. Това беше ли най-трудното нещо, което някога сте правили?
Мам клати глава.
— Най-хубавото.
— Да, това също, разбира се. Всяка майка казва…
— Да, но за мен, нали разбирате, Джак беше всичко. Отново бях жива, значех нещо. Така че след това бях добра.
— Добра? Имате предвид с…
— Най-важното беше Джак да е в безопасност.
— Ужасно трудно ли беше да бъдете, както казвате, добра?
Мам клати глава.
— Правех всичко на автопилот, нали се сещате, Степфордска съпруга.
Жената с бухналата коса кима много.
— Разбирам, а да се научите как да го отглеждате сам-сама, без книги или професионалисти, или дори роднини, това сигурно е било ужасно трудно.
Тя свива рамене.
— Мисля, че бебетата имат най-много нужда от това майките им да са до тях. Не, просто се страхувах, че Джак ще се разболее… аз също, за него трябваше да съм добре. Така че само нещата, които помнех от уроците по хигиена като миене на ръце, термична обработка на храната…