Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Отивам да издърпам връвта, за да накарам щората да се отвори малко. Блести, светлината отскача от прозореца на една кола. Един гарван прелита и ме изплашва. Не мисля, че на Мам светлината й харесва, така че връщам връвта обратно. Коремът ми прави кърррррр.
После си спомням звънеца до леглото. Натискам го, нищо не се случва. Ама след минута вратата прави чук-чук.
Отварям я съвсем мъничко, Норийн е.
— Здравей, миличък, как си днес?
— Гладен. Мам я Няма — прошепвам й.
— Тогава хайде да я намерим, а? Сигурна съм, че е отскочила някъде само за минута.
— Не, тя е тук, ама не съвсем.
Лицето на Норийн става цялото объркано.
— Виж — посочвам леглото. — Днес е ден, в който няма да става.
Норийн вика Мам по име и пита дали е добре.
Аз прошепвам:
— Недей да й говориш.
Тя вика Мам още по-силно:
— Да ви донеса ли нещо?
— Оставете ме да спя. — Никога не съм чувал преди Мам да казва нищо, когато е била да я Няма, гласът й е като на чудовище.
Норийн отива до дрешника и ми изважда дрехи. Трудно е в почти тъмното, мушкам и двата си крака в един крачол и за секунда трябва да се опра на нея. Не е толкова лошо да докосвам човековете нарочно, по-лошо е, когато те ме докосват, като електрически шокове е.
— Обувки — прошепва тя. Намирам ги и ги нахлузвам, и лепвам велкрото, не са разтегливите, дето харесвам.
— Браво на момчето.
Норийн е до вратата, помахва ми, за да ме накара да отида с нея. Стягам си опашката с коса, дето се разплита. Намирам Зъб и камъка си, и вертолетчето, и ги слагам в джоба.
— Майка ти сигурно е напълно изтощена след онова интервю — казва Норийн в коридора. — Чичо ти вече от половин час е на рецепцията, чака да се събудите.
Приключението! Ама не, не можем, защото Мам я Няма.
Ето го и доктор Клей на стълбите, говори с Норийн. Държа се здраво за парапета с две ръце, правя едно падащо, после стоя на следващия крак.
— Норийн.
— Само секунда.
— Ама не, аз правя стълбите.
Тя ми се ухилва.
— Я виж ти!
— Дай лапа — казва доктор Клей.
Аз се пускам с едната ръка, за да му дам пет.
— Та още ли искаш да видиш онези динозаври?
— Без Мам?
Доктор Клей кима.
— Но пък ще си с чичо си и леля си през цялото време, ще бъдеш в пълна безопасност. Или предпочиташ да го оставиш за друг ден?
Да, ама пък не, защото друг ден динозаврите може да са си отишли.
— Днес, моля.
— Добро момче — казва Норийн. — Така майка ти ще може хубаво да си отспи, а ти ще й разкажеш всичко за динозаврите, като се върнеш.
— Хей, приятел. — Ето го Пол, моя Чичо, не знаех, че е пуснат в столовата. Мисля, че „приятел“ е „миличък“ на мъжки език.
Закусвам с Пол, седнал до мен, странно е. Говори по малкия си телефон, казва, че отсреща е Дийна. Ама отсреща е невидимата стена. Днес има сок без парченца, вкусничък е, Норийн казва, че са го поръчали специално за мен.
— Готов ли си за първото си излизане навън? — пита Пол.
— Навън съм вече шест дни — казвам му. — Бил съм във въздух три пъти, видял съм мравки и хеликоптери, и зъболекари.
— Иха!
След поничката си слагам якето и шапката, и слънцезащитното, и яките тъмни очила. Норийн ми дава кафяв плик, в случай че не мога да дишам.
— В крайна сметка — казва Пол, докато излизаме през въртящата се врата — може би е по-добре, че майка ти няма да дойде с нас днес. След онова телевизионно предаване снощи всички я познават.
— Всички в целия свят?
— Горе-долу.
На паркинга той си протяга ръката, сякаш трябва да я хвана. После отново я отпуска.
Нещо ми пада на лицето и аз пищя.
— Просто капчица дъжд — казва Пол.
Поглеждам небето, сиво е.
— Ще падне върху нас?
— Всичко е наред, Джак.
Искам да се връщам в Стая Номер Седем с Мам, дори и да я Няма.
— Стигнахме…
Зелен микробус, Дийна е на седалката с кормилото. Помахва ми с пръсти през прозореца. Виждам по-малко лице в средата. Микробусът не се отваря навън, плъзга си едно парче и аз се качвам.
— Най-сетне — казва Дийна. — Бронуин, миличка, можеш ли да кажеш здрасти на братовчед ти Джак?
Момиче е, почти голямо колкото мен, има цялата глава с плитки като Дийна, но с блестящи мъниста по краищата и слон, който е космат, и нещо, дето е с формата на жаба.