Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Артър скочи от камъка и отново поде атака, а Оуейн отново мина в отбрана. И двамата дишаха тежко, и двамата бяха опръскани с кал и кръв и двамата бяха твърде уморени, за да сипят обиди един срещу друг. Косите им бяха провиснали, натежали от дъждовната вода. Артър въртеше меча със същата бързина, с която беше започнал сражението. Оуейн трябваше да съсредоточи всичките си сили, за да отбива този порой от удари. Спомних си презрителното описание, което Оуейн даде на бойното изкуство на Артър — Артър размахвал меча както селянинът размахва вилата си, когато бърза да изпревари дъжда, за да събере сеното. Един единствен път Артър успя да пробие отбраната на Оуейн, който обаче парира някак си удара и отне силата му, така че железните пръстени в брадата на Оуейн спряха меча на Артър. Оуейн блъсна острието настрани и отново се опита да притисне с тежестта на тялото си своя противник към земята. И двамата паднаха в калта и за миг изглеждаше, че Оуейн ще заклещи Артър, но Артър успя да се измъкне и отново стъпи на крака.
Артър почака Оуейн да се изправи. Двамата мъже дишаха тежко, няколко секунди те се гледаха един друг, преценявайки възможностите си, после Артър се впусна отново в атака. Ударите му отново заваляха с дива ярост над Оуейн, който отново трябваше да се защитава. Тогава Артър се подхлъзна за втори път. Той извика от страх и неговият стон беше последван от победния вик на Оуейн, който вдигна ръка, за да нанесе смъртоносния удар. Тогава Оуейн видя, че Артър изобщо не се беше подхлъзвал, а само се беше престорил, за да го накара да се открие и в този момент Артър нанесе прав удар. Това беше първият пронизващ удар на Артър в този двубой и последният. Оуейн беше с гръб към мен и аз вече гледах през пръстите на ръката си, за да мога бързо да скрия очите си, и да не видя смъртта на Артър, но вместо това, точно пред мен блесна върха на Хюелбейн, откроил се върху мокрия гръб на Оуейн. Мечът бе преминал през цялото тяло на огромния мъж. За миг Оуейн сякаш замръзна, дясната му ръка, внезапно останала без сили, изпусна дългия меч в калта.
Артър остави Хюелбейн за секунда в корема на Оуейн, после с огромно усилие, което впрегна всеки мускул в тялото му, той изви острието и натисна. С див вик разсече плътта, мечът премина през кожа, мускули, черва. Артър продължи да вика, докато накрая дръпна меча и извади стоманата от тялото. Кръвта плисна далеч извън разкаляния кръг.
С невярващ поглед и с разпилени в калта черва Оуейн се строполи.
Хюелбейн отново блесна и се заби във врата на падналия мъж.
Над Каер Кадарн настъпи тишина.
Артър отстъпи назад. След това се завъртя от изток на запад, за да погледне в лицето всеки човек около кръга. Неговото собствено лице бе твърдо като камък. Нямаше и следа от доброта върху това лице, това беше само лице на боец, постигнал голяма победа. Това лице беше ужасно, голямата му челюст се бе изкривила от омраза до такава степен, че онези от нас, които познаваха Артър само като състрадателен и разсъдлив човек, бяха поразени от промяната в него.
— Има ли някой тук, който да оспорва тази присъда? — попита той високо.
Никой не отговори. Дъждът попиваше в мокрите пелерини и отмиваше кръвта на Оуейн. Артър се изправи пред хората на убития боец на Думнония.
— Отмъстете за вашия господар сега — изсъска той срещу тях, — или ставате мои.
Нито един от тях не можа да издържи на погледа му и той им обърна гръб, стъпи върху убития воин и очите му се спряха върху Тристан.
— Кърнау приема ли решението на този съд, лорд принц?
— Да, лорд — кимна Тристан пребледнял.
— Смъртното обезщетение за убитите ще бъде платено от имението на Оуейн — разпореди се Артър и отново се обърна към воините. — Кой командва сега хората на Оуейн?
Грифид син на Анан пристъпи нервно напред.
— Аз, господарю.
— След един час да си при мен да чуеш разпорежданията ми. А ако някой от вас пипне моя приятел Дерфел, всички ви ще изгоря.
Отново нито един от воините на Оуейн не можа да издържи на погледа на Артър.
Артър взе шепа кал изчисти кръвта от меча и ми го подаде.
— Подсуши го, Дерфел
— Да, господарю.
— И благодаря. Добър меч. — Той внезапно затвори очи. — Бог да ми е на помощ — каза той — но на мен това ми хареса. Така — отвори той очите си отново — аз си свърших работата, а ти?
— Аз ли? — зяпнах аз срещу него.
— Котето за Сарлина — каза той.