Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Това, приятели мои, е стих, който много християнски теолози биха искали да видят премахнат завинаги от Новия завет!
Валентина направи невярваща гримаса.
- Шегувате се...
- Драга моя - започна той с тържествен тон, - в този кратък стих се съдържа необикновената истина за Исус Христос.
- Нима? И каква е тя?
Португалският учен остави книгата на леглото и скръсти ръце, като местеше поглед между Валентина и Гросман, подобно на тореадор, който избира кой бик да предизвика.
- Последната тайна на Библията.
XLII
КРЪВТА ВЕЧЕ БЕШЕ ЗАСЪХНАЛА ПО ОСТРИЕТО, когато Сикариус пъхна кинжала под струята вода и започна да го мие. Работеше внимателно, дори прекалено внимателно, сапунисвайки метала с деликатни, но методични движения. Водата, която се стичаше от него, розовееше и по лицето му пробягна лека усмивка - сякаш беше сам Мойсей, който току-що се е пречистил с една от десетте личби, покосили Египет.
- Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв - прошепна той, цитирайки Свещеното писание в несекваща молитва. - И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв, и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя. Но...
Водата, която се стичаше, вече не беше червена и Сикариус замълча. Свещеният кинжал беше пречистен. Отмести го от чешмата и го подсуши с талита - молитвената наметка, за да гарантира ритуалното му пречистване. След това отиде внимателно да положи сиката в черното кожено куфарче, което прибра в сейф.
Като приключи с ритуала по почистването на кинжала, Сикариус взе мобилния си телефон. Набра номера и зачака. Линията се изпълни с приятен, макар и монотонен женски глас.
- Номерът, с който се опитвате да се свържете, не е достъпен в момента - каза гласът. - Моля, след сигнала оставете съобщение.
Сикариус ядосано погледна апарата.
- Проклятие! - изруга той. - Къде ли се е дянал?!
Тъкмо щеше да затвори, както беше сторил предишните три пъти, но се отказа навреме. Учителят си е такъв, помисли си, потискайки импулса си. Понякога изчезваше безследно от хоризонта за неопределено време. Реши, че е най-добре да му остави съобщение.
Сигналът изписука в слушалката и телефонът започна да записва.
- Учителю - започна той колебливо. Как само мразеше да говори на машини... - Операцията беше приключена успешно. - Отново направи пауза, търсейки точните думи; не беше лесно да говориш гладко, когато от другата страна няма с кого да обмениш въпроси и отговори. - Следвайки инструкциите, които ми изпрати по имейл, не го убих, а само го раних. - Сикариус се поколеба. Трябваше ли да смъмри Учителя за закъснението му? Да, в крайна сметка единственото нещо, което не мина добре на сто процента, беше негова отговорност. Защо пък да не му го намекне? - Намесата на полицията малко се забави и трябваше да убивам време. - Той въздъхна. - Но в края на краищата работата вече е свършена. - Последна пауза.
- Чакам инструкции.
Затвори.
XLIII
ТОМАШ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ЛЕЖИ В БОЛНИЧНОТО ЛЕГЛО, но погледът му се разхождаше замислено из стаята, докато не спря върху уморените очи на Арни Гросман. Полицаите искаха да разберат посланието, оставено от нападателя в хотелската стая.
Е, той нямаше да ги кара да чакат.
- Кажете ми... - заговори внезапно. - Какво представлява заветът, сключен между Бог и еврейския народ?
Изненадан от въпроса, главният инспектор на израелската полиция примигна.
- Ами... Господ ни изпрати Десетте Божи заповеди - запъна се той. - Избра ни за Свой народ и ни предостави защитата Си в замяна на това ние да спазваме Неговия закон.
- Щом е така, как ще обясните разрушаването на Храма през 70 година и непрекъснатите гонения на евреите - робството във Вавилон, прогонването от Светите земи и Холокоста? Нали в крайна сметка Бог ви гарантира помощта Си? Как е възможно толкова лоши неща да ви се случат през годините, след като разчитате на божествено благоволение?
Изправен пред този парадокс, Гросман се почеса по главата, докато обмисляше отговора си.
- Нашите пророци казват, че злото, изстрадано от Израел, е последица от неподчинението на евреите пред Бог - отвърна накрая той. - Нашите грехове карат Господ да ни наказва. Според пророците, ако ние станем праведни, ако спазваме стриктно закона и се върнем в Божия път, Израел ще се прероди в целия си блясък.
- Тоест страданието е наказание за греховете, извършени от евреите.