Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Италианката, която нежно галеше косите му, се изчерви и се отдръпна, поставяйки ръце върху сутиена, за да прикрие гърдите.
- О, не се шегувайте! - помоли тя. - Добре ли сте?
Лицето на португалеца се сви от болка.
- Раната на ръката ме боли и тази на шията също, но мисля, че този тип не успя да ми пререже гърлото.
Очите му оглеждаха тялото ѝ.
- Обяснете ми този ваш тоалет.
Тя се изправи, чувствайки се неудобно от голотата си, и заотстъпва назад, докато накрая изчезна в банята.
- Преобличах се, когато Гросман ми се обади - започна да разказва тя. - Изглежда, някой се е обадил в израелската полиция да предупреди, че животът ви е в опасност. - Чуваше се само гласът ѝ, идващ от банята. - Той ми се обади и... с две думи, нямах време да се облека.
- Някой се е обадил в полицията? Кой?
Италианката отново се появи, увита в хотелска хавлия. В ръката си държеше друга хавлия, която току-що беше намокрила на чешмата.
- Нямам представа - отвърна тя и се приближи до него. - Както навярно предполагате, нямах време да задавам въпроси в цялата тази бъркотия. - Коленичи до Томаш и започна да почиства раната на шията му с мократа хавлия. - Веднага изтичах тук.
- Сама ли?
Тя посочи към пистолета на леглото.
- Взех и моята „Берета“.
Томаш послушно изпъна врат, за да я улесни.
- Жалко, че не са ви се обадили, докато сте били в банята – отбеляза той. - Така щяхте да се появите тук още по-красива.
Валентина почисти раната и веднага се зае с дясната му ръка, където освен кръв се виждаха няколко разреза.
- Колко сте ми глупав! - нежно го смъмри тя. - Аз се тревожа за вас до смърт, а вие мислите само за... е, за това.
Отвън се чу звук на сирени и в същия миг огромната фигура на Арни Гросман се очерта в касата на вратата. В ръката си държеше пистолет, а зад него идваше униформен полицай, въоръжен с „Узи“, готов да стреля.
- Е? - попита израелският полицай. Погледът му се стрелкаше във всички посоки, търсейки скрита опасност. - Всичко наред ли е?
Валентина дори не се обърна. Предпочете да остане на колене до Томаш и да почисти нараняванията на дланта на дясната му ръка.
- Защо се забавихте толкова? - поиска да узнае тя.
Гросман се приближи до тях, докато неговият подчинен претърсваше стаята.
- Повиках подкрепление и докато чаках, отидох отзад, за да се опитам да пресрещна заподозрения - отговори той. - Но мисля, че пристигнах твърде късно. Той вече беше избягал. - Гросман се наведе над Томаш и разгледа раната на шията му. - Ау, това изглежда зле. Боли ли ви?
Португалецът направи страдалческа гримаса.
- Не, много е приятно - иронично каза той. - Разбира се, че боли! Някога опитвали ли са да ви забият нож в гърлото? Подобно нещо може да ви развали следобеда.
Полицаят задържа погледа си върху раната на шията на Томаш.
- Очевидно сигналът е дошъл точно навреме, а? Една минута по-късно и...
- Кой е подал сигнала?
- Анонимно обаждане в централата. Те уведомили моя отдел, откъдето уведомиха мен.
- Защо не дойдохте веднага?
Гросман се изчерви и отклони погледа си с виновно изражение.
- Проблемът е там, че по това време аз бях... бях в тоалетната на „Арабеск“ - обясни тихо, почти шепнешком. След това срамно признание той отново погледна към ранения. - Нямаше как да изхвърча от там при тези обстоятелства, нали? Вече си представяте какво шоу щеше да бъде. - Той махна с ръка към Валентина. - Тъй като знаех, че госпожа Феро е отседнала в стаята до вашата, незабавно ѝ се обадих.
Италианката хвърли поглед към израелския си колега, който стърчеше зад нея.
- Вие също ме заварихте в много подходящ момент - каза тя, сочейки себе си. - Само че мен, за разлика от вас, това не ме притесни. Дойдох, както си бях.
- Но вашето положение е било по-добро от моето - възрази Гросман, едва ли не обиден. - При мен ситуацията бе много по-конфузна.
Валентина не отговори. Вместо това помогна на португалеца да се изправи, което той стори с очевидно затруднение. Все още увита в хавлията, която скриваше формите ѝ, италианката се увери, че раненият се чувства добре, после взе пистолета, който беше оставила на леглото, обърна се и се запъти решително към вратата.
- Отивам в стаята си - обяви тя, показвайки разголения си гръб. - Трябва да облека нещо прилично.
Тя изчезна през зейналата врата и остави Томаш сам с двамата израелски полицаи: Гросман и униформения мъж, който охраняваше терасата.
- Какво правите, за да хванете този тип?
Главният инспектор махна с ръка към прозореца и всичко, което се намираше отвъд него.
- Изолирахме района и претърсваме всеки сантиметър - обясни той. - Но честно казано, не мисля, че ще се остави да го хванат. Нашият човек имаше предостатъчно време, за да се измъкне. Сигурно вече е в другия край на града. А може би е избягал в Рамала, Витлеем или Тел Авив.