Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Така казват пророците.
Томаш хвърли поглед през прозореца към уличните лампи и сградите пред болницата, но само за миг, защото веднага след това се взря отново в двамата полицаи до леглото му.
- Това е традиционното обяснение за страданието на еврейския народ - съгласи се той. - Случва се така, че по времето на въстанието на Макавеите88 репресиите се задълбочили и потисниците на евреите дори им забранили да спазват закона. Който не желаел да се подчини, щял да бъде убит. Тази забрана създала сред много евреи убеждението, че страданието им не може да се обясни като Божие наказание за техните грехове. Та те дори не им позволявали да спазват закона! От друга страна, колкото и набожни и усърдни да били хората в спазването на закона, страданията продължавали. Каква била причината за това? Тогава се появило ново обяснение: не Бог бил този, който карал хората да страдат, а Дяволът. Изгнанието във Вавилон въвело нов герой в юдейската култура - Веелзевул, или Велзевул, на когото с времето било приписано цялото зло на света. Дяволът се погрижил за земята и той бил отговорен за всички страдания.
- Ами Бог?
- Той бил на небето - обясни историкът, сочейки нагоре. - Поради някаква неясна причина Господ позволил на Велзевул да царува над света и да върши злините, които всяко човешко същество изпитва върху себе си и вижда наоколо. Така много евреи, макар и не всички, възприели едно схващане за живота, основано върху дуализма между доброто и злото. Бог ръководел добрите сили, имал зад себе си добродетелта и живота, благоденствието и истината, светлината и ангелите. Велзевул оглавявал силите на злото - е него били грехът и смъртта, страданието и лъжата, мракът и демоните. Двете велики космически сили подчинили хората на своята воля и те трябвало да избират между едната или другата страна, между Господ и Дявола. Не съществувала ничия земя. - Томаш замълча и отвори широко очи. - Но, забележете, това нямало да трае вечно. Щял да дойде ден, когато Бог ще слезе на земята, за да унищожи силите на злото и да установи Своето царство. Кое е това царство?
Арни Гросман присви очи, разпознавайки израза.
- Небесното царство.
- Разбира се - потвърди Томаш. - Някои юдейски секти започнали да вярват, че този дуализъм между доброто и злото съществува открай време. Така дуализмът станал апокалиптичен. В онези дни властвал Велзевул и това обяснявало цялото зло и всички страдания, съществуващи на земята. Светът бил царство на Дявола, където управлявали грешниците и покварените - съмишлениците на Велзевул. Праведните и добродетелните били онеправдани. Но в края на тази епоха на злото щяло да се случи преломно събитие. Едни смятали, че Бог ще изпрати Месия, който ще поведе битката срещу злото; според други пратеникът щял да бъде някой друг, наричан от Писанията Син Човеческий. Тази пророческа идея е описана в Книгата на пророк Даниил, Седма глава, стихове 13-14: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши“. Тоест, според пророчеството на Даниил, посредникът на Бог, който ще дойде да установи царството Му, е този Син Човеческий. Но дали чрез Месията, или чрез Сина Человеческий, факт е, че Бог щял да се намеси в съдбата на света, да срази силите на злото и да остане на земята. Мъртвите щели да бъдат възкресени и всички човеци - съдени.
Израелският полицай разпозна в тези думи едно от най-важните пророчества в Писанията.
- Денят на Страшния съд.
- Да. След този голям съд щяла да започне една нова ера, в която нямало да има болка, нито страдание, нямало да има омраза или отчаяние и Господ щял да царува. Царството Божие.
Валентина мълчаливо изслуша всичко, но вече започваше да става нетърпелива. В ръката си държеше бележката със загадката и, възползвайки се от настъпилата пауза, я показа на историка.
- Всичко това е много интересно - каза тя. - Но какво общо има този разказ с разгадаването на шарадата?
Томаш отвори Библията, която лежеше на леглото му.
- Не е ли очевидно? - попита той. - Загадката ни препраща към глава 1, стих 15 на Евангелие от Марко. Отново ще прочета думите на Исус, цитирани в този стих. - Томаш прочисти гърлото си. - „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.
Болничната стая внезапно потъна в тишина. Думите на Исус бяха осмислени в цялото им противоречие и всички възможни смисли.