Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Помощ! - извика той.
Историкът яростно разтърси тялото си. Непознатият за миг загуби равновесие и Томаш внезапно почувства свобода в движенията си. Опита се да се измъкне, но нападателят се съвзе и отново го притисна.
- Умри, агне!
Опря ножа до гърлото на жертвата си и натисна. Томаш усети пронизващото острие отстрани на шията си, до вените, и изпадна в паника. Като животно, хванато в капан, с неимоверно усилие той успя да освободи дясната си ръка. Острието вече пронизваше кожата на шията му, острата болка го заслепяваше и той посегна към острието и го изтръгна, попречвайки му да се забие по-дълбоко.
- Пусни ме!
Това движение, изглежда, изненада нападателя. Томаш успя да отдалечи острието от гърлото си, но усети неприятно чувство на скованост в дланта си. С крайчеца на окото си видя стичащата се кръв и разбра, че острието е порязало дясната му ръка. Изпита непреодолимо желание да пусне острието и да предпази ръката си, но инстинктът му надделя. По-добре порязана ръка, отколкото прерязано гърло.
Нападателят и този път реагира. Успя да измъкне кинжала и с едно движение на тялото отново обездвижи дясната му ръка. След като обезвреди жертвата си, той отново докосна страничната част на шията му е върха на острието и натисна. Не толкова силно, че да направи дълбока рана, но достатъчно, за да разкъса кожата му. Томаш разбра, че е загубен.
С последни сили жертвата напрегна тялото си, като риташе и удряше нападателя с лакът. Непознатият изстена, но не отслаби усмирителната прегръдка.
- Много поздрави на Велзевул.
И натисна кинжала.
XL
ПЪРВИЯТ УДАР РАЗТЪРСИ ВРАТАТА, НО ТЯ НЕ ПОДДАДЕ. Веднага след това дойде вторият, придружен от още по-силен трясък. Но вратата си остана заключена, устоявайки на жестокото блъскане.
- Отворете! - извика един глас от другата страна. - Полиция!
Сикариус продължаваше да държи жертвата заклещена в ръцете си, но прекъсна хирургическите движения с кинжала. Острието беше покрито с кръв и от върха му капеха гъсти яркочервени капки. Без колебание, сякаш хиляди пъти беше репетирал движението, нападателят избърса кинжала в панталона на Томаш и скочи на крака. Отекна изстрел.
Нападателят хукна към терасата. Чу втория изстрел зад себе си, след него глух трясък, и разбра, че бяха разбили вратата, но дори не се обърна назад; нямаше смисъл, добре знаеше, че се е превърнал в мишена.
- Стой на място! - извика женски глас зад него. - Не мърдай!
В това време Сикариус беше на терасата, устремен към храстите в градината в задния двор. Чу нов изстрел на пистолет, свистенето на куршума разкъса въздуха над него, но той вече се беше слял със сенките в градината и знаеше, че е в безопасност.
С насочен пистолет Валентина видя проснатото на пода тяло на Томаш и за секунда се поколеба. Дали трябваше да последва нападателя, или да помогне на историка?
- Томаш! - извика тя. - Томаш!
Португалецът не отговори и инспекторката от Криминалната полиция почувства, че ѝ прималява. Нима беше закъсняла? С пресъхнало от мъка гърло тя се втурна към тялото и се наведе над него. Навсякъде имаше кръв, сякаш се намираше в кланица.
- O, Dio mio! - възкликна тя. - Томаш? - Съзря раната на шията му и сърцето ѝ се сви. - О, не! - Тя разтърси тялото, сякаш опитваше да го събуди. - Томаш? Отговори, за бога!
Взе дясната му ръка, за да напипа пулса, но видя, че дланта му е срязана на няколко места, и се отказа. Като полицай беше свикнала с подобни ситуации, но никога досега не ѝ се беше случвало да види в това положение човек, когото познава, и нещо повече - когото харесва.
- Томаш!
- Ох...
Италианката се наведе над него и го прегърна, облекчението я изпълваше като след освежаваща вана, сълзите ѝ се стичаха по бледото ѝ, красиво лице.
- О, Томаш! - прошепна тя, притискайки се до треперещото мъжко тяло. - Слава богу! Слава богу! Толкова, толкова се изплаших!
Португалецът с усилие се обърна, като внимаваше да не се нарани и да не отблъсне жената, която го прегръщаше, и най-сетне срещна погледа ѝ.
- Винаги съм знаел, че накрая ще паднете в прегръдките ми - каза той и направи опит да се усмихне. - Но не подозирах, че ще е толкова скоро.
Този път тя се засмя.
- Глупчо! - извика тя. - Щях да умра от страх. Помислих, че съм пристигнала твърде късно.
Раненият леко отмести главата си, за да я вижда по-добре, и се загледа в жената, която лежеше върху него. Валентина беше полугола - само по бикини и сутиен. Останалото беше бяла гола кожа и изваяни форми, за които под бельото можеше само да гадае.
- Еха! - учуди се Томаш. - Помня, че ви казах да облечете нещо секси, но вие сте приели нещата прекалено сериозно.