Остриетата на Кардинала [bg]

— Позволете ми да се усъмня. Освобождаването ви не е свидетелство във ваша полза. Сега трябваше да бъдете изправен тайно пред съда във Винсен, в очакване на строга присъда. Но вместо да ви обвинят в предателство, вие се оказвате на свобода. Признайте, че странното милосърдие, което Кардиналът прояви към вас, поражда сериозни съмнения…

С повдигане на раменете Ленкур потвърди, че е разбрал в какво го подозират. Той обясни:

— Притежавам документ, който ме защитава и от чието разгласяване Кардиналът се страхува.

Ганиер почувства леко объркване и смръщи вежди. След това почти весело заяви:

— Документ, който не сте ни представили. Чудесна лоялност!

— Аз съм лоялен, но предпазлив — невъзмутимо отговори събеседникът му. — Знаех си, че подобен ден ще настъпи.

Дойде ред на маркиза да приеме аргумента: трябваше да признае, че подобен ден е настъпил.

— Добре. Какъв е този документ?

— Това е списък на тайните служители на Франция в испанския двор. Той е в сигурни ръце и ще бъде оповестен, ако нещо се случи с мен. Кардиналът нямаше друг избор. Двамата постигнахме съгласие да остана на свобода и да живея, докато списъкът остане скрит.

— Вие сте много наивен, ако си представяте, че Рошфор дълго време ще спазва споразумението. Той ще ви изиграе при първа възможност. А може би дори вече се е заел с тази задача. Ще намери списъка и ще ви убие.

— Ето защо се обръщам към вас, вместо да препусна в галоп към най-близката граница.

— Къде е списъкът?

— В сигурни ръце, нали ви казах. Те ще бъдат анонимни.

Ганиер заговори заплашително.

— Можем да изтръгнем от вас тази тайна.

— Не преди всички да се запознаят със списъка.

— И какво тогава? Ние не споделяме страховете на Кардинала. Точно обратното, ще бъдем очаровани, ако отношенията между Франция и Испания станат още по-напрегнати.

— Така е — съгласи се Ленкур. — Обаче други сведения, които се отнасят директно до Черния нокът, също ще излязат наяве. И повярвайте ми, тези сведения могат да причинят големи неприятности.

Ганиер прие новината спокойно, опита се да прецени какво точно знае Ленкур за Черния нокът и каква опасност представлява.

— Още един списък ли? — запита.

— Още един списък.

— Много опасна игра играете, господин Дьо Ленкур…

— Отдавна упражнявам занаята на шпионина, Ганиер. Достатъчно отдавна, за да зная, че агенти като мен са жертвани на драго сърце, също като пехотата на бойното поле.

Вероятно вбесен, че не е могъл да се наложи, маркизът въздъхна.

— Да караме накратко. Нямаше да сте тук, ако не възнамерявахте да ми предложите нещо. Говорете.

— Предлагам да ви предоставя и двата списъка в знак на вярност. Ще унищожите единия, а с другия правете каквото щете.