![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
Все така страшно елегантен, младият и красив маркиз Дьо Ганиер го чакаше на седлото.
— Той все още не е проговорил — заяви Савелда.
— Не идвам за това.
— Проблем ли има?
— Меко казано. Твоите хора са се провалили на улица „При фонтана“. Девойката се е измъкнала.
— Невъзможно.
— Един-единствен се върна, с разбита мутра и ранено бедро. От бръщолевенето му разбрахме, че момичето не е било само. Имало е някой с нея. И този някой е успял да се справи с цялата ни дружина.
Савелда се притесни и не знаеше какво да отговори.
— Поемам грижата да съобщя на виконтесата — поде Ганиер. — Що се отнася до теб, не се проваляй с пленника си. Той трябва да проговори.
— Ще проговори. Още преди да стане утре.
— Да се надяваме.
Благородникът смушка коня си и под лунната светлина, между два реда дървета, потегли в тръс по пътя, покрит с бял прах, който подковите на жребеца му вдигаха.
2.
— Тя си почива — каза Анес дьо Водрьой, излизайки от стаята. — Прави ѝ компания, искаш ли? И ме извикай, щом се събуди.
Избягвайки срамежливо да срещне погледа на баронесата, Наис изпълни поръчението и се вмъкна грациозно през открехнатата врата, която затвори безшумно.
Анес изчака малко и почти слепешката се насочи към стълбището. Не се виждаше нищо в ужасяващия коридор на не по-малко ужасяващия дворец на Ястреба. Всичко беше направено от сив, гол и гробовен камък. В стаите имаше немного и ниски прозорци, затворени с капаци и обковани с железни решетки. В коридорите и по стълбите минаващият трябваше да се задоволи с истински бойници, които в тази част на деня почти не пропускаха бледата светлина на зората. Обикновено хората носеха свещите със себе си и не ги оставяха да светят в празните помещения. Бояха се от пожари, но и правеха икономии — колкото и зловонна да беше, лойта струваше по-евтино и красивите свещи от бял восък бяха истински лукс. Но Анес занесе свещника в стаята.
Внимателно слизаше по стълбата, когато някой я извика.
— Анес — беше гласът на капитан Ла Фарг.
Тя не го беше забелязала и не знаеше, че той я чака, прикрит в мрака и мълчалив. Независимо че тялото му беше претърпяло много изпитания и сражения, изражението му на древен патриарх вдъхваше уважение: войнишка стойка, строго и набръчкано от годините лице, избръснат, изпълнен със сила и мъдрост поглед. Не беше свалил ботушите си, нито сивосинкавия си дублет, макар яката му да беше разкопчана. Затова пък беше без рапира и гологлав, гъстите му сиви коси искряха в тъмното.
Той се приближи до Анес, хвана я нежно за лакътя и я покани да седне до него на първото стъпало. Заинтригувана, тя се подчини, тъй като разбра, че кавалерът иска да разговаря с нея, преди да се срещне с останалите Остриета, чиито гласове долитаха от долния етаж. Полът и трийсетина години разделяха стария капитан от младата баронеса. Беше му трудно да преодолее естествените си усещания, а тя се боеше да му се изповяда. Но особена връзка, основаваща се на взаимно уважение и приятелство, ги свързваше, независимо от свенливостта им и различията между тях. Връзка, която можеше да се нарече обич като между баща и дъщеря.
— Как е тя? — запита Ла Фарг.
Той говореше тихо, като в дома на покойник.
Анес инстинктивно погледна през рамо към вратата на стаята, където спеше спасената от Марсиак девойка.
— Приключението, което е преживяла тази нощ, силно я е разтърсило.
— Довери ли ти се?
— Да. Ако може да ѝ се вярва…
— По-късно — прекъсна я Ла Фарг. — Сега бих искал да зная какво мислиш за нея.
Анес не беше успяла да се преоблече и все още носеше елегантната вечерна рокля, която сложи, преди да отиде с Марсиак при госпожа Дьо Сованж. Полите и фустите ѝ заемаха много място, но тя се отдръпна леко, за да награди капитана с нежния си поглед.
— Странен въпрос — рече.
Наведен напред, с лакти на бедрата и със скръстени ръце, той гледаше втренчено в някаква точка право пред тях.
— Освен останалите ти таланти, ти умееш да проникваш в душите на другите по-добре от когото и да било. И така, какво мислиш за нея?
Анес се обърна на другата страна, въздъхна, опита се да събере мислите си и да реши какво ѝ нашепва интуицията.
— Смятам… — каза тя. — Смятам, че девойката малко лъже и прикрива някои неща.
Невъзмутим, Ла Фарг кимна с глава.
— Смятам също така, че е родена в Испания — продължи Анес. — Или че е живяла там дълги години.