Последната императрица [bg]

Сержант Стивънс видимо имаше проблем с това, че му вика някакъв си китаец, било то синеок или не. Но въпреки това той знаеше, че Рандъл Чен е съветник на лорд Елгин и заповедите му трябва да се изпълняват.

— Веднага, господин Чен — каза той. Четиримата войници препуснаха в галоп към главния вход.

Изпълнен с лоши предчувствия, Рандъл препусна към имението на губернатора. Това бе най-голямата и представителна сграда в Тунджоу, като се изключи златната будистка пагода наблизо. Ако през нощта е имало нападение, резиденцията на губернатора със сигурност е била една от основните цели. Докато приближаваше, Рандъл забеляза, че червената имперска порта е разбита. Той скочи от коня, изтича вътре и рязко спря на полирания дървен под. Мебелите бяха преобърнати; украсата по стените бе разбита, вазите от времето на династията Мин — пръснати на парчета. Двама стражи и един слуга лежаха мъртви, пролятата им кръв вече засъхваше.

Рандъл долови движение сред преобърнатите мебели и видя губернатор Ю. Зле пребитото му лице кървеше, а китките му бяха вързани за глезените зад гърба му. Рандъл тръгна да му помогне, но чу пиянски гласове, говорещи на кантонски от кухнята. Доближи пръст до устните си, за да даде знак на губернатора да мълчи, свали шала от раменете си и пусна палтото на пода. Пристъпи спокойно в кухнята и видя обезобразените тела на три жени. На масата седяха шестима разсъблечени китайци, чиито парцаливи дрехи на кулита бяха разхвърляни из помещението. Навсякъде имаше изпочупени стъклени чаши, търкаляха се празни бутилки оризово вино, а на масата лежаха окървавени ножове. Противната воня на смърт изпълваше всичко. Мъжете, подът и стените бяха изпръскани с кръв — единствено по тавана не се виждаха алени петна. И в пълен контраст с ужасяващата сцена тези мъже седяха, пиеха и се смееха.

С бързи движения Рандъл сграбчи носа на най-близкия и рязко го дръпна настрани, като счупи врата му. Грабна нож от масата и прободе слепоочието на втори, като в същото време заби показалец в окото на следващия, проникна до мозъка и го уби моментално. Беше ослепял от ярост. Тези кантонски изроди бяха мръсната пяна на земята, дребни престъпници и изнасилвани, насила събрани от британската армия от множеството затвори на Хонконг с обещанието за свобода, ако служат добре на кралица Виктория. В резултат те полудяваха, когато им се отвореше възможност да използват силата си. Селища като Таку, Тунджоу и Чан Чиа-уан видяха най-бруталната им и варварска страна. В повечето случаи жените и децата бяха сами и нямаше кой да ги защитава — мъжете вече бяха мъртви или все още служеха в татарската армия.