Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Доктор Стъклен [bg]
Доктор Стъклен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Доктор Стъклен [bg]

Электронная книга - «Доктор Стъклен [bg]». Краткое содержание книги:

В епоха на цепелини и жироплани, атомни открития и карети без коне Трансатлантическият свод е индустриалното чудо на деветнадесети век. Монументален подвиг на инженерните науки, стоманеният окачен мост, поддържан от повече от хиляда кули, се простира през Атлантика — от Ливърпул до далечното пристанище на Ню Йорк. Но в сенките на масивните му подпори, при доковете на река Мърси, лежи труп без лице… Инспектор Матю Лангтън все още скърби, спомняйки си за починалата си съпруга — Сара. Измъчван от кошмари и отнемащи дъха пристъпи на отчаяние и ужас, той се насилва да се концентрира върху разследването на безликия труп. Жертвата носи униформата на Компанията на Трансатлантическия свод, но има татуировки на бур. Дали не става дума за бурски заговор за покушение над кралица Виктория при предстоящото откриване на моста? Но когато истината започва да излиза наяве, тя се оказва доста по-странна от предполагаемия държавен преврат. При появата на още жертви — всички със странни симетрични белези от изгаряне на тила — Лангтън прави връзка между мъртвеца под моста и смразяващите слухове за дèлваджиите — крадци на души, върлуващи след падането на нощта. Най-плашещ от всичко е митичният и неуловим доʞтор Стъклен, който не само може да се окаже човекът, стоящ зад незаконната търговия с души… Но също така може би е свързан с това, което е сполетяло обичната съпруга на самия инспектор на смъртното ѝ ложе… Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература — фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 138
Перейти на страницу:

Лангтън посегна към най-долното чекмедже на бюрото си и извади платнена торба, в която бяха събрани останките от машината, която Джейк беше внесъл в дома на Плимсол Стрийт. Тежкият бастун на мисис Баркър беше разбил на парчета дебелата бакелитова сфера и беше оставил върху металния куб вдлъбнатина. Медни жици висяха безпомощно от повредения цилиндър. Лангтън нареди отделните парчета от машината по бюрото си като куратор, разглеждащ странна музейна сбирка.

Някой беше конструирал тази машина. Опитни ръце бяха навили жиците около цилиндъра и бяха изработили стоманения куб. Дори дървената основа изглеждаше майсторски направена, лакирана и полирана като скъпа мебел. Дали апаратът е бил сглобен в определена работилница, или дори от един-единствен човек? Или доʞтор Стъклен и съучастниците му бяха създали този механизъм?

Лангтън внимателно заоглежда парчетата в търсене на някакви идентификационни белези. Нащърбеният куб беше покрит отвътре с подобен на кехлибар бакелит, предпазващ херметически съдържанието на куба, от едната му страна с немски готически шрифт бяха изписани буквите А и Ф, както и цифрите 174, но знак за това кой е производителят липсваше. Остатъците от сферата също с нищо не подсказваха произхода си. Дървената основа на медния цилиндър обаче се оказа находка. Когато Лангтън повдигна към светлината тежките намотки, зърна малка елипсовидна медна табелка, прикрепена към метала на цилиндъра. Гспд Ървинг и Лонг, прзвд.

Инспекторът си записа името и заключи обратно парчетата в бюрото си. Цехът на Ървинг и Лонг сигурно беше произвел стотици или хиляди подобни намотки и ги беше разпратил при клиенти по целия свят, но следата задължително трябваше да бъде проверена.

Кратко почукване, вратата на кабинета се отвори и пропусна доктор Фрай.

— Прекъсвам ли те?

— Ни най-малко — отвърна Лангтън. — Влез.

Фрай тупна върху бюрото две жълти папки. Огледа дрехите и физиономията на Лангтън:

— Тежка нощ?

— Изключително тежка. Какво ми носиш?

— Докладите от аутопсиите на Редфърс и на крадеца от Хамлет Стрийт. Съжалявам за закъснението — през последните дни само ти ми осигури работа за цял месец.

— Не е по мое желание, повярвай ми — Лангтън отвори първия доклад и зачете заключенията. Нападателят на мисис Гриздейл, известен още като крадецът от Хамлет Стрийт, беше починал вследствие от една-единствена огнестрелна рана в гърдите. Мъж на около петдесет години, с развита мускулатура и мазоли по дланите, подсказващи редовен тежък физически труд.

— Няма татуировки?

— Само една котва на ръката — отвърна патологът, — вероятно е правена, докато е служил в търговския флот. Няма нищо подобно на интригуващите плетеници по тялото на Кеплер.

— Нищо в джобовете?

— Няколко монети, молив, верижка за часовник без часовник на нея. Нищо интересно.

— И нищо, което да подсказва самоличността му?

— Боя се, че да, Лангтън, нищо.

Разочарован, инспекторът остави доклада за крадеца и отвори папката на Редфърс. Единична прободна рана през трахеята и гръбнака. Оръжие на убийството — хирургическо стоманено острие, сходно с онова, което носел нападателят на мисис Гриздейл. От двете страни на врата — белези от слабо изгаряне.

— А това какво означава? Rigor extremis?

— Контракция на мускулите — отвърна Фрай. — Нещо като трупното вкочанясване, само че възниква преди смъртта, а не пост фактум. Почти всеки мускул в тялото му се беше напрегнал до крайност.

Лангтън си спомни зловещо разкривената ухилена физиономия на мъртвия доктор.

— Какво би го причинило?

Фрай се поколеба.

— Честно казано, не съм сигурен. Отначало реших, че е отровен. Затова и докладът ми се забави — исках първо да имам резултати от кръвните и тъканните проби. Но те се оказаха чисти. Никакъв арсеник или производни. Никакъв стрихнин.

— И си сигурен, че явлението е настъпило пред смъртта?

— Или непосредствено преди, или в самия момент на смъртта.

Лангтън се зачуди какво ли е сполетяло Редфърс в самия край. Изразът на абсолютен ужас, изписан на лицето. Електрическите жици, прикрепени към врата му. Машината, чакаща да улови душата на умиращия, точно както беше станало с племенницата на мисис Баркър в Уейвъртрий. А у кого беше гази пленена душа сега? Със сигурност у доʞтор Стъклен.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)