Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Но Ребека бе млада жена с твърде голяма решителност и енергия, за да си позволи да се измъчва непристойно и безполезно за нещо, което бе безвъзвратно минало. Така че, като му отреди само толкова съжаление, колкото бе необходимо, тя благоразумно отправи цялото си внимание към бъдещето, което сега беше за нея много по-важно. И тя премисли положението си, с всичките му надежди, съмнения и възможности.
На първо място тя бе омъжена — това беше важно обстоятелство. Сър Пит го знаеше. За нея не беше толкова важно, че трябваше най-неочаквано да направи признанието, а по-скоро, че се оказа необходимо да стори това неочаквано. Някой ден то все трябваше да се узнае и защо не сега вместо по-късно? Този, който сам желаеше да се ожени за нея, би трябвало поне да замълчи относно собствената й женитба. Големият въпрос беше — как щеше да понесе новината мис Кроли? Ребека си имаше своите опасения; но тя си спомняше всичко, което мис Кроли бе казвала; презрението, което старата дама признаваше, че изпитва към потеклото; смелите й либерални възгледи, романтичните й склонности; едва ли не прекомерната й слабост към племенника й и постоянно проявяваната й привързаност към самата Ребека. «Тя толкова го обича — мислеше си Ребека, — че би му простила всичко. Толкова е свикнала с мене, че, струва ми се, никак няма да се чувствува добре без мене и когато тайната се разбули, ще има сцена, истерия и голяма разправия, а сетне ще последва пълно сдобряване.» Но както и да е, имаше ли смисъл да отлагат? Жребият бе хвърлен и дали работата щеше да се открие сега или утре, резултатът щеше да бъде един и същ. И тъй, решила, че новината трябва да се съобщи на мис Кроли, младата жена започна да размишлява върху най-добрия начин, по който би могла да стори това; както и дали трябваше да посрещне бурята, която неминуемо щеше да се разрази, или пък да избяга и да се скрие, докато първото избухване отмине. Под напора на тези мисли тя написа следното писмо:
«Скъпи приятелю,
Голямата криза, за която толкова често разисквахме, настъпи. Половината от тайната ми е известна и аз дълго размишлявах и най-после реших, че сега е моментът да разкрием цялата истина. Сър Пит дойде при мене тази сутрин и какво, мислиш, направи? — Официално предложение за женитба. Помисли си! Клетата малка аз. Значи, можела съм да стана лейди Кроли. Колко доволна би останала мисис Бют.
С други думи, бих могла да бъда нечия майка вместо… о, как треперя, как треперя, когато си помисля, че скоро ще трябва да открием всичко!
Сър Пит знае, че съм омъжена и тъй като не му е известно за кого, засега не е още много разочарован. Ma tante [30] наистина се ядосва, че съм му отказала. Но е олицетворение на самата доброта и любезност. Благоволи да каже, че бих му била добра съпруга; и се заклева, че ще бъде истинска майки на твоята малка Ребека. Представям си как отначало ще се разстрои, когато научи новината. Но нима трябва да се страхуваме от друго, освен от минутна ярост? Мисля, че не; положителна съм, че не. Тя има такава слабост към тебе (непослушен готованко такъв), че би ти простила всичко; и дори вярвам, че следващото място в сърцето й принадлежи на мене и че без мене ще се чувствува нещастна. Скъпи мой! Нещо ми подсказва, че ще победим. Ти ще напуснеш този отвратителен полк, ще изоставиш хазарта и конете и ще станеш добро момче; и всички ще живеем в Парк Лейн, и ma tante ще ни остави всичките си пари.
Утре ще се постарая да дойда в три часа на обикновеното място. Ако мис Б. ме придружава, ти трябва да дойдеш на вечеря и да ми донесеш отговор. Сложи го в третия том на беседите на Портеус. Но каквото и да се случи, ела при твоята; Р.»
Писмото беше адресирано до «мис Илайза Стайлс, дом мистър Барнет, седлар, Найтсбридж».
И вярвам, нито един читател на тази малка повест няма да е толкова непрозорлив, та да не разбере, че мис Илайза Стайлс (Ребека казваше, че тя е стара нейна съученичка, с която напоследък бе започнала да води оживена кореспонденция и която редовно ходеше да взема тези писма от седларя) носеше пиринчени шпори, големи къдрави мустаци и беше не друг, а самият капитан Родън Кроли.
Глава XVI
Писмото върху игленичето
За никого не е от значение как се бяха оженили. Какво може да попречи на един капитан и на една пълнолетна девойка да си набавят разрешение и да се венчаят в която и да било черква на този град? На кого е нужно да се казва, че ако една жена желае нещо, тя непременно си намира начин да го постигне? Моето предположение е, че веднъж, когато мис Шарп бе отишла да прекара сутринта с милата си приятелка мис Амелия Седли на Ръсъл Скуеър, хората можеха да видят една твърде подобна на нея дама да влиза в една от черквите на Сити, придружена от джентълмен с боядисани мустаци, който я изпрати след около четвърт час до чакащия я файтон, и че това беше една тиха сватба.
30
Но много.