Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
— Тогава още никой, нито притежателите на науката, нито притежателите на властта, не предполагаше, че сме изправени пред качествено ново явление, различно от предишните. Мисълта е способна на толкова безкраен брой вариации, които никой друг естествен процес не е в състояние да създаде. Не могат и да се възпроизведат; изкуствените мозъци са подходящи за решаването само на ограничени задачи, а дори и да бихме успели да конструираме толкова единици и връзки, колкото съществуват в един-единствен човешки мозък, той пак би бил способен само на логически действия. Обаче човешкият мозък има не само логика, но и въображение. И там вече е недостижим. Успявате ли да следвате мисълта ми, Робинзон?
(Как не. Говорите за това, че човешката мисъл е свободна.)
— Не споря. Продължавам. Мислели са си, че ако успеят да проникнат в човешкия мозък, ако успеят да заловят мисълта в зародиш, тогава врагът, дори и въоръжен до зъби, е безпомощен. Всеки негов план, всяко негово действие, всяка негова мисъл може да бъде разгадана предварително. И започнала огромната изследователска работа. Разчитането на мисли се преселило от болничните и академични лаборатории в огромни, създадени специално за това институти. Анализирали причинителите й, средствата й, начините за възникването и създаването й. Изследвали онези съединения, които, внесени в мозъка, засилват явлението, и онези тренировки за концентрация, с помощта на които мисловната връзка може да бъде осъществена и извън границите на отделните типове, между по-висшите типове.
— Резултатите надминали всички очаквания. Силата, която се заела с това, този път била по-внимателна и преимуществото й този път се оказало по-трайно; но преди да била в състояние да овладее властта над цялата планета, се научили да разчитат и нейните мисли.
Трябва да се подчертае, че според един по-късен анализ, ако се е било стигнало до еднолична власт, четенето на мисли пак щяло да се разпространи и ефектът щял да бъде почти същият.
— С това процесът на развитие на населението на нашата планета стигнал до поредната си, може би последна фаза. Редът на нещата и явленията бил изменен, противоречията се изгладили. Поради известни съображения употребявам изгладили вместо изчезнали. Размислете, Робинзон. Между двама противника, разполагащи приблизително с еднаква мощ, само един фактор може да бъде решаващ — изненадата. Но в какво се превръща шансът за победа, ако изчезне и тази последна възможност? Ако и противникът узнае мислите, иницииращи действието, в момента на зараждането им? Спомняте ли си, бях ви казал, че на нашата планета лъжата е непозната. Съмнявахте се в това: и в небесата няма светци. А аз само ви намеквах за обективните резултати от една обективна предпоставка. У нас е невъзможно да се лъже. Когато някой у нас си мисли нещо, то все едно че го е казал на глас. Все още ли сте в състояние да ме слушате, Робинзон?
(За съжаление — да. Говорите за това, как е изчезнало и последното убежище на човека: свободата на Мисълта…)
— Свободата е относително понятие, дори и при земни условия, Робинзон. Всичко на всичко — отношение на едно изискване и реализирането му. Но всяко изискване е изменчиво, а понякога и изчезва. И тогава няма и какво да се изпълнява. За свобода копнеят само робите. Ала там, където няма затвор, където няма надзиратели, защото не можеш да извършиш престъпление — там няма и роби. Намерението за престъпление още в момента на зараждането си губи своя най-важен елемент — възможността да се прикрие. А да върши престъпление открито може само онзи, който е по-силен. Но вече няма по-силен, нито по-слаб. Казвате: свобода, а не знаете за какво говорите.
(Нещо „по-силно“ все пак е останало: инстинктът. Човекът е грешен… Знае, че върши престъпление срещу обществото, знае, че върши престъпление и срещу самия себе си… И въпреки това: идва му нещо на ума, което е по-добре, ако — или ако употребя вашия начин на изразяване — по-полезно, да не му идва… Тогава какво става?)
— Доколкото си спомням, подобен случай не е имало от дълги години насам. Въпреки това въпросът има основание. И отговорът е по-прост, отколкото си мислите. Научили сме се да не мислим за нищо, Робинзон.