Нежно изкушение (Дива любов)

— Ще трябва да седнеш за малко и да се успокоиш, встрани от погледите на клиентите ми. Ела, задната ми стая е на няколко крачки.

Напълно объркана, Серина не оказа никаква съпротива, докато Сайлъс я отведе в стаята зад завесата, която бе чиста и спретната, макар и доста скромно обзаведена. Имаше само едно легло, дрешник, маса, стол и огнище, където готвеше прости гозби. Той наля чаша вода от каната на масата и я подаде на Серина. Докато я пиеше, изтича обратно в магазина, постави на прозореца табелка „Затворено“ и заключи вратата. Върна се пак при нея, преди още да бе успяла да изпие водата.

— По-добре ли се чувстваш — попита той, докато кафявите му очи шареха по забележителната й фигура. Изглеждаше прекрасно, макар че бе малко небрежно облечена, сякаш току-що бе станала от леглото и навлякла набързо каквото й е попаднало в ръцете. Бюстието й бе неправилно закопчано и Сайлъс лакомо закова поглед в бялата плът, която се показваше през пролуката.

Серина въздъхна. Тя нямаше да се почувства по-добре, докато не разбере защо е пристигнала Кейт в Батърст и какво точно и е казал Робин за техните взаимоотношения. Надяваше се, че Кейт ще повярва на това, което бе видяла с очите си — че те с Робин са любовници и ще си замине обратно за имението Маккензи, където й е мястото.

— Мога ли да ти помогна с нещо — попита Сайлъс, когато Серина остана дълго мълчалива и замислена.

Тя го измери внимателно с поглед. Привлекателен мъж, помисли си, макар и не толкова красив като Робин, а и явно доста заинтересован от нея. Беше и приятно, че поне някой се въртеше загрижено около нея, сякаш бе много важна личност. През последните няколко седмици Робин просто не й обръщаше внимание, сякаш изобщо не съществуваше.

Сайлъс се опита отново да подхване разговор.

— Как беше брендито? Хареса ли го мистър Флетчър?

Брендито! Това проклето бренди, което направо провали плановете й по отношение на Робин снощи. Точно когато се бе съгласил да се люби с нея, просто се отпусна и заспа. Тя въздъхна отново, като се чудеше защо Сайлъс се държи така любезно с нея. Дали я харесва? Дали я желае? Добре поне, че все пак някой още я желаеше.

— Смятате ли, че съм привлекателна, мистър Дод — попита направо Серина. Ужасното й настроение просто не й позволяваше да бъде по-внимателна и въздържана. През целия си живот бе обградена от любов и възхищение. Първо от родителите си, а после от страна на обожателите. Просто не би могла да живее, ако нямаше до себе си човек, който да я хвали и да й се възхищава.

— Привлекателна — промърмори изумен Сайлъс, — ти не си просто привлекателна, ти си най-красивата жена, която съм виждал. Ти си богиня. Завиждам на мъжа, който ще има щастието да живее с теб.

Внезапно Серина се оживи, в главата й се зароди невероятна идея. Очите й леко се свиха и тя се облегна, а после се притисна предизвикателно към Сайлъс. После се изви назад, погледна го с премрежен поглед и му се усмихна.

— Разкажи ми за себе си, Сайлъс.

След час се измъкна от магазина му с бодра крачка, леко сърце и великолепно настроение. Нещата отново приемаха благоприятен обрат и тя вече не се съмняваше, че ще спечели Робин. Съвсем скоро той ще забрави Кейт и ще се ожени за нея. Сайлъс я наблюдаваше как се отдалечава с изражение на почуда върху лицето. Дори в най-прекрасните си мечти не си е представял, че може да се случи това, което стана само преди минути в задната стая на магазина му. Това беше като сън и той се надяваше никога да не се събуди.