Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Какво има? — попита тихо той, притеснен. Нетипичната му нежност само усили смущението й. Тя овладя импулса си да му обърне гръб и вместо това въздъхна примирено.
— Грей… съжалявам — започна и отново отклони поглед. — Родителите ти…
Имаше и нещо друго освен тревога в поведението и погледа й. Имаше и вина. Защо? Вината означаваше, че се чувства отговорна за нещо. Но Сейчан беше забъркала родителите му в тази история неволно. И Грей вече беше приел тази мисъл. Така че откъде се беше пръкнало това внезапно чувство за вина?
Различни възможности минаха през главата му, отделни реплики от последните дни. От разговорите му с Насър, със Сейчан. Какво я глождеше… … и после изведнъж разбра.
Сейчан на практика му го беше казала преди малко.
„Не надценявай Гилдията“.
Стисна ръката й по-силно. Пристъпи напред, докато Сейчан не опря гръб в стената до изхода. Наведе се толкова близо до нея, че устните им почти се докоснаха.
— Боже мили… никаква къртица няма в Сигма! И никога не е имало!
Сейчан отвори уста да обясни. Грей не й даде възможност.
— Насър ме предупреди да не се свързвам със Сигма, заплаши ме дори. Защо? Знаел е, че аз знам за къртицата в Сигма. Така че защо ще си прави труда да ме заплашва? — Грей я разтърси. — Освен ако не е имало никаква къртица!!!
Сейчан се дръпна, опита се да го отблъсне, но той стисна още по-силно ръката й, докато не усети костта под кожата и мускулите.
— Кога смяташе да ми кажеш? — попита остро.
Тя най-сетне намери сили да отговори и в гласа й нямаше извинение, а гняв.
— Когато всичко това свърши. — Въздъхна раздразнено.
— Но сега, когато стана ясно, че са хванали майка ти и баща ти, повече не можех да го пазя в тайна… иначе всяка надежда да ги освободим щеше да е изгубена. Не съм чак толкова безчувствена, Грей.
Опита се да извърне глава, но Грей не й позволи.
— Щом не е имало къртица — попита той, — как е разбрал Насър за обезопасената квартира? Откъде е знаел къде да ни спретне засада?
— Лоша преценка от моя страна. — Очите й се втвърдиха.
— И друго няма да кажа. Ще трябва да ми повярваш, че съм се водила от добри намерения.
— Да ти повярвам? — изсмя се той.
Реакцията му явно я нарани. Тя наведе едва доловимо глава.
Грей не намали натиска.
— Ако можех да разчитам на Сигма от самото начало… Тя го погледна право в очите.
— Щеше да си с вързани ръце, Грей. А мен щяха да ме тикнат в някой затвор. И двамата щяхме да сме безполезни. Важно беше да измъкна и двама ни по най-бързия и ефикасен начин. Затова не разсеях заблудата ти.
Грей търсеше нещо в изражението й, някаква издайническа емоция, която да я обвини в лъжа. Не откри нищо. Тя продължаваше да го гледа в очите, открито, предизвикателно. Дори не си направи труда да скрие, че не му казва цялата истина.
Грей се навъси, проклинаше се наум. Трябвало бе да внимава повече с нея.
— Що ли не оставя Насър да ти пръсне мозъка?
— Кой тогава ще ти пази гърба, Грей? На кого можеш да разчиташ? На Ковалски? Той е на практика безполезен. Обаче имаш мен. Това е положението, мамка му. Приеми го — и толкова. Е, може и да продължим да спорим и да пропилеем последната ти възможност да се свържеш със Сигма. Или да оставим този разговор за по-късно. Избирай.
И кимна към вратата.
— Във фоайето на хотела има телефон. Това е една от причините да заблудя Насър къде сме. Мога да се закълна, че вече е уредил подслушването на всички обществени телефони в комплекса на Хагия София. Телефонът във фоайето обаче сигурно още е безопасен. Поне в достатъчна степен. И гледай да си кратък. Времето ни изтича.
Грей пусна ръката й и я блъсна настрани.
И пак онова наранено изражение на лицето й.
„Ами да страда“.
Ако знаеше, че няма къртица, можеше да се свърже с Пейнтър още в самото начало. Ако не друго, щеше да подсигури безопасността на родителите си.
Сейчан, изглежда, се досети откъде извира гневът му. Плъзна ръка по лицето си, гласът й омекна, натежал от смъртна умора.
— Аз също смятах, че са на сигурно място, Грей. Наистина.
Искаше му се да й отвърне с нещо гадно, да я нарани с Думи, но нищо не му дойде наум. Защото гневът заприщване мислите му и защото не можеше да стовари цялата вина върху нея.
Не можеше да избяга от простата истина.
Той беше оставил родителите си на произвола на съдбата.
Той и никой друг.
03:04
Вашингтон
— Директор Кроу, получавам повикване по секретна линия от Истанбул.
Пейнтър вдигна поглед от купчината сателитни разпечатки и обърна глава към шефа на комуникационния отдел. Кой пък можеше да го търси от Истанбул?