Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Грей погледна през парка към огромната сграда с гигантския й сплеснат купол, заобиколен от четири островърхи минарета.
— Какво правите там? — попита Насър.
Грей се замисли каква част от истината да му каже. Трябваше да е убедителен, а за тази цел лъжата трябваше да е подплатена с известна доза истина.
— Търсим ключа на Марко Поло. Монсеньор Верона е разчел надписа във Ватикана. Той води тук.
— Значи Сейчан ви е казала какво търсим! — Нова ругатня. — Задето я остави да избяга, ще трябва да ти дам урок, че не се шегуваме.
Заплашваше да нарани родителите му.
— Сейчан вече е без значение — побърза да каже Грей, защитаваше родителите си по единствения възможен начин. — Онова, което търсиш, е у мен. Ангелският код от египетския обелиск. Имам копие.
Насър мълчеше. Грей си го представи как затваря облекчено очи. Ангелският надпис му трябваше повече от Сейчан. Беше по-важен от желанието му да я накаже.
— Добре, командир Пиърс. — Напрежението отпреди миг се беше отцедило от гласа му. — Ако и занапред ми съдействаш по същия начин, майка ти и баща ти като нищо ще доживеят до дълбоки старини.
Грей знаеше, че подобни обещания са рехави като въздуха, който дишаше.
— Ще се срещнем в Хагия София в седем вечерта — каза Насър. — Може да потърсите ключа на Поло в църквата, ако искате. Но имайте предвид, че съм разположил снайперисти при всички изходи.
Грей с мъка потисна присмехулната си усмивка.
— И още нещо, командир Пиърс. В случай че решиш да ми заложиш капан, имай предвид, че ще се обаждам на Анишен на всеки кръгъл час. И ако закъснея и с една минута, тя ще започне да реже. Пръстите на майка ти, да речем.
Линията прекъсна.
Грей рязко затвори телефона на Вигор.
— Трябва да отидем в църквата. Преди копоите на Гилдията да са засекли истинското ни местоположение.
Започнаха бързо да събират нещата си. Грей се обърна към Сейчан. — Пое голям риск. Тя сви рамене.
— Грей, ако искаш да оцелееш, недей да подценяваш Гилдията. Te са могъщи и имат много съюзници. Не ги и надценявай обаче. Не им позволявай да използват страха ти от тяхното всемогъщество. Te разчитат именно на това, за да отслабят духа ти. Предпазливостта е хубаво нещо, но по-важно е да използваш главата си.
— А ако беше сбъркала? — попита Грей не чак толкова гневно, колкото му се искаше.
Сейчан кривна глава.
— Но не сбърках, нали?
Грей вдиша бавно през носа с надежда да се отърси от гнева. Ако беше сгрешила, за грешката й щяха да платят неговите родители.
— Освен това — продължи Сейчан — ми трябваше солиден претекст Насър да не ме завари тук. Теб и монсеньор Верона той няма да закача. И двамата сте му нужни. Насър знае, че Докато държи майка ти и баща ти, ти ще му играеш по свирката като циркаджийско куче. Мен обаче Насър ще ме застреля веднага. И то ако имам късмет. Затова ми трябваше стратегия, която хем да спаси живота ми, хем да ми осигури свобода на действие. Иначе няма как да ви помогна.
Грей най-сетне овладя гнева си. Не нейните родители бяха в опасност. За нея беше по-лесно да се прави на смела и да поема рискове. Беше взела хладнокръвно решение, беше действала бързо и резултатите щяха да послужат на всички.
И все пак…
Сейчан се обърна и посочи.
— Този младеж ще дойде с мен.
— Кой? Аз? — Ковалски се ококори.
— Както казах, мен Насър ще ме застреля, без да се замисли. Същото най-вероятно важи и за тебе.
— Що бе? — Лицето на здравеняка се разкриви. — Какво толкова съм му направил, по дяволите?
— Безполезен си.
— Я стига!
Сейчан не обърна внимание на възмущението му.
— Насър вече държи в ръцете си родителите на Грей и повече заложници не му трябват. За него ти си просто излишен.
Грей вдигна ръка.
— Ами ако Насър вече знае, че Ковалски е тук, с нас? Сейчан го погледна раздразнено.
И той бавно разбра.
„Не надценявай Гилдията“.
Грей смръщи вежди. Не беше лесно да се отърве от убеждението си, че Гилдията е всемогъща. Убеждение, което очевидно му пречеше. Овладя се, обмисли ситуацията от всички страни и си даде сметка, че Сейчан е права.
Обърна се към Ковалски.
— Отиваш със Сейчан.
— А аз обещавам да го използвам добре — каза тя и плесна бившия моряк по задника.
— Е, поне някой да ме смята за полезен — изръмжа Ковалски и разтърка задника си.
Багажът им беше вече прибран, така че тръгнаха, Сейчан и Грей бяха последни. Той я стисна за ръката, когато тя понечи да мине пред него.
— Какво смяташ да правиш? — попита я и я дръпна да изостанат. — За да ни помогнеш?
— Не знам. Засега.
Тя задържа погледа му още миг, после понечи да се обърне. Явно й се искаше да му каже още нещо, но не събираше нужната смелост. Личеше по затаения й дъх и лекото трепване на очите.