Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
„Господарката на морето“ пъхна носа си между двете стръмни стени от черна скала. Левият борд изстърга пронизително и корабът потрепери. Една скална издатина закачи две от спасителните лодки, прикрепени към външната стра-на на корпуса, и ги смля.
Целият кораб се разтресе и заскърца сякаш с всяка сглобка на огромния си корпус.
Монк затаи дъх. Но стеснението вече свършваше. Проходът напред се разширяваше. „Господарката на морето“ се измъкна от цепнатината и се озова в широка лагуна.
Монк зяпна невярващо. „Проклет да съм! Нищо чудно, че са го нарекли“ пъп „!“ Островът представляваше стар вулканичен конус с голяма лагуна в центъра. Назъбени стени обграждаха от всички страни лагуната като корона. Отвътре не бяха толкова стръмни, обрасли бяха с тучна тропическа растителност, накъсвана тук-там от сребристи водопади, в ниското ги обточваха пясъчни плажове. Отсрещният бряг на широката лагуна беше обсипан с колиби от палмови листа и сглобяеми къщурки. Десетки дървени докове и каменни пристани стърчаха във водата по протежение на градчето. Няколко катера бяха изтеглени на сушата за ремонт, други бяха зарязани да ръждясват.
Моят дом е моята крепост, казали пиратите и се прибрали вкъщи.
Нови лодки се спуснаха да посрещнат пристигащия кораб.
Едва ли идваха с цел амбулантна търговийка, реши Монк.
Погледна нагоре, забелязал промяната в светлината — когато навлязоха в лагуната, видимо притъмня. Сякаш буреносните облаци внезапно се бяха скупчили над нея.
Ала не облаци засенчваха лагуната.
„Някой здравата се е потрудил“ — помисли Монк.
Над открития вулканичен конус се пресичаха подпорите на огромна мрежа. Личеше си, че не е построена скоро, нито наведнъж, а на парче, доизграждана в течение на десетки, а може би и стотици години. Централните участъци бяха изградени от стоманени въжета и метална мрежа, опънати между срещуположни върхове, на други места обаче „покривът“ се състоеше от въжета и рибарски мрежи, а по-старите кръпки бяха от тръстика и сплетена трева. Цялата тази конструкция захлупваше лагуната като мрежест покрив, истинско инженерно чудо, майсторски маскирано с клони, лиани и листак. Погледната отгоре, лагуната просто не съществуваше. От въздуха островът би изглеждал като непроходима и непрекъсната джунгла.
И сега огромната мрежа беше уловила „Господарката на морето“, беше я скрила от любопитни очи.
Лошо.
Двигателите угаснаха и корабът продължи бавно по инерция. Чу се стърженето на спускани котви.
Някаква врява при носа привлече вниманието му.
Монк тръгна натам да разбере какво става. Неколцина пирати хукнаха натам, крещяха и размахваха оръжия.
— Това не ще да е на добро — промърмори Монк и поизостана.
Около басейна на предната палуба вече се беше събрала тълпа. Гърмеше бахамска музика, реге в стил Боб Марли. В ръцете на мнозина лъщяха бутилки — бира, уиски и водка според вкуса и произхода на смесицата от наемници и местни пирати. По всичко личеше, че се вихри купон за добре дошли.
В комплект със забавни игри.
Вниманието на пиратите беше насочено към дясната страна на кораба. Всички викаха и размахваха оръжията си. Някой беше разкачил трамплина за скокове от басейна и сега дъската стърчеше над водата на лагуната. Избутаха напред някакъв мъж с вързани зад гърба ръце. Бяха го били, носът Му кървеше, устната му беше разцепена.
Макар и блъскан от множеството, Монк зърна за миг лицето на нещастника.
„О, не…“ Джеси ломотеше отчаяно на малайски, но никой не го слушаше. Изблъскаха го да се прехвърли през парапета и да застане на трамплина. Освен че бяха пирати, тези типове май бяха и фундаменталисти, придържащи се стриктно към традицията.
Джеси залиташе на дъската, а един ухилен до уши пират го ръчкаше в гърба с дулото на пушката си.
Монк направи крачка натам.
Ала между него и младежа имаше тълпа пирати. Какво можеше да направи? Да опита да си пробие път със стрелба? Така щяха да умрат и двамата.
Въпреки това ръката му се плъзна към пушката.
Изобщо не трябваше да забърква хлапето в това. Започнал беше да разчита твърде много на него, да изисква все повече и повече. Преди час Джеси беше излязъл от каютата с надеждата да открие някаква карта на района. Все някой трябваше да има карта или да познава околността достатъчно, за да направи скица. Пиратите имаха нужда от запаси и базата им не можеше да е далеч. Монк го беше предупредил да внимава, но Джеси само вдигна нетърпеливо рамене.