Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Вече цял час Пейнтър водеше ожесточени преговори с шефовете на Националната разузнавателна служба и Агенцията за национална сигурност в опит да получи пълен достъп до ЕШЕЛОН — тяхната сателитна система за наблюдение, и да издейства приоритетно претърсване на района около остров Рождество. Само че въпросният район беше твърде отдалечен и твърде слабо населен, следователно влизаше в категорията на нискорисковите обекти, на които не се полагаше постоянно наблюдение. Принуден да прибегне до други източници, Пейнтър най-после беше успял да убеди комплекса на обединената австралийска отбрана в Пайн Гап да насочи един от сателитите си към района. Ала това изискваше време — още цели Четиринайсет минути.
— Командир Пиърс е, сър — каза шефът на комуникациите и му подаде телефонната слушалка.
Пейнтър грабна слушалката.
— Грей? Тук директор Кроу. Къде си? Гласът се чуваше слабо.
— Сър, времето ми е малко, а трябва да ви съобщя доста неща — почна официално Грей.
— Слушам те.
— Първо, родителите ми са били отвлечени от агент на Гилдията.
— Амен Насър. Това го знаем. Вече ги търсим. Последва кратко изненадано мълчание, после Грей продължи:
— Трябва незабавно да се свържете с Монк и Лиза. Грози ги сериозна опасност в Индонезия.
— Това също ни е известно. Тъкмо се опитвам да уредя сателит. Ако си приключил с онова, което вече знам, защо не започнеш от самото начало?
Грей си пое дълбоко дъх и разказа накратко какво се беше случило, откакто Сейчан се бе появила с гръм и трясък в живота му. Пейнтър му зададе няколко въпроса и парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. И сам беше стигнал до някои заключения, докато чакаше онези от Агенцията за сигурност да реагират. Например, че Гилдията като нищо може да е забъркана в събитията около Рождество. Кой друг разполагаше с ресурсите да отвлече населението на цял остров и да изчезне яко дим? Грей просто потвърди подозренията му и даде отговор на въпроса защо се случва всичко това. Дори му даде име.
Щамът на Юда.
Преди час Пейнтър беше повикал по спешност доктор Малкълм Дженингс, шефа на научния отдел — буквално го беше измъкнал от леглото. На връщане от хотела, където бяха отвлечени родителите на Грей, Пейнтър се беше опитал да възстанови дума по дума последните си разговори с Лиза. Фактът, че е действала под принуда, хвърляше сянка на съмнение върху всичко, казано от нея. Твърдението й, че болестта, която толкова силно я беше притеснила преди, се оказала фалшива тревога например. Спомнил си беше паниката на Дженингс и уж безумната му теория за разпад на околната среда. И последните му думи — „Още не знаем какво е убило динозаврите“.
Мистерия и заплаха с потенциално глобално значение, които със сигурност биха предизвикали интереса на Гилдията.
Пейнтър беше стигнал дори по-далеч в догадките си — нещо му подсказваше, че внезапната поява на Сейчан и внезапното изчезване на Грей може също да са свързани с индонезийската криза. Две мащабни операции на Гилдията по едно и също време. Пейнтър не обичаше съвпаденията. Трябваше да има някаква връзка. Ала никога не би се досетил кой е в основата на всичко това.
— Марко Поло? — повтори изненадано той. Грей довърши разказа си:
— Гилдията действа на два фронта. Научното й звено се занимава с новата епидемия — опитва се да открие лечение и да установи източника на заразата. В същото време…
Пейнтър го прекъсна:
— Друг екип е поел по следите на Марко Поло в търсене на същото — лечението и източника.
Сега всичко си идваше по местата. И картинката никак не му харесваше.
— А Насър е на път за Истанбул — завърши Пейнтър.
— Сигурно вече е на самолета.
— Мога да мобилизирам ресурси на местна почва. Най-много до два часа турските колеги ще блокират летищата.
— Не. Гилдията ще научи веднага. Според Сейчан Истанбул е един от основните им центрове на дейност. Проникнали са във всички местни агенции. Научат ли, че си поискал помощ от турските служби, ще разберат, че съм се свързал с теб. А родителите ми… с нищо не можеш да ми помогнеш, шефе. Ще трябва сам да се оправям с Насър.
— Но ти и така поемаш голям риск, Грей. Сигма е компрометирана. Ще направя всичко по силите си да предотвратя изтичането на тази информация, но къртицата…
— Директоре, в Сигма няма къртица.
Пейнтър се стресна. Минаха няколко секунди, докато преподреди мислите си според тази възможност.
— Сигурен ли си? — попита накрая.
— Достатъчно, за да заложа живота на родителите си. Пейнтър помълча още миг. Знаеше, че на Грей може да се вярва. Раздразнението от сложната игра на надцакване между агенциите мина на втори план. Ако наистина нямаше къртица…