Пожелай ми слънчогледи
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ми слънчогледи». Краткое содержание книги:
Зъбите й са перфектни, с изкуствен тен е, чантата й е дизайнерска. И защо е в тази скъпа болница?
Оцеляла след катастрофа (карайки не друго, а мерцедес!), Лекси е изгубила част от своята памет. Или по-точно — не помни последните три години от живота си.
Сега е на път да разбере колко много неща са се променили през това време. По някакъв начин се е превърнала от 25-годишно работещо момиче в корпоративен лъв, с нов луксозен апартамент, безвъглехидратно меню и куп известни приятели. И се озовава пред съпруг с външност на гръцки бог, освен това и милионер.
Още колко загадки крие новият й свят?
Той се оказва изпълнен с тайни и интриги. Но как, за бога, е стигнала дотук? Ще си спомни ли някога? И какво ще се случи, ако си спомни всичко?
— Лекси! — Тя стисва ръката ми и ме тегли настрани от останалите. — Знам, че си ударила главата си. — Тя се навежда напред. — Помниш ли нещо за Джон? От миналото?
— Не… нищо.
Розали ме дърпа настрани.
— Сладурче, може да останеш шокирана — шушука тя. — Преди време ми призна нещо. Като на най-добра приятелка. Не съм споменала и дума пред Ерик…
Не смея да помръдна и стискам столчето на чашата с шампанско. Дали Розали знае?
— Знам, че няма да ти е никак лесно да го чуеш, но между вас с Джон ставаше нещо зад гърба на Ерик.
— Ти шегуваш ли се? — Лицето ми е пламнало. — Какво е ставало… кажи.
— Страхувам се, че… — Розали се оглежда и се приближава още по-близо. — Джон не те оставяше на мира. Казах си, че е редно да те предупредя, да не би да е решил да пробва отново.
В първия момент съм прекалено слисана, за да отговоря. Не ме бил оставял на мира.
— Как така? — заеквам накрая аз.
— А ти как мислиш? Пробвал е при всяка от нас — тя сбръчква презрително нос.
— Искаш да кажеш… — не мога да проумея. — Искаш да кажеш, че е пробвал и с теб ли?
— За бога, да, разбира се — тя извива очи. — Каза ми, че Клайв не ме разбира, което е самата истина — добавя тя след малко. — Клайв е пълен задръстеняк. Но това не означава, че ще хукна след него, за да се превърна в поредната му бройка. И с Марго се е пробвал — продължава тя и маха на жена в зелено в другия край на апартамента. — Каква наглост! Разправя, че я познавал по-добре от собствения й съпруг, че заслужавала повече, че веднага личало, че е чувствена жена… и разни подобни простотии! — Тя цъка възмутено с език. — Според Марго целта са му омъжените жени и той им казва онова, което на тях им се иска да чуят. Сигурно това го възбужда… — Тя млъква, когато забелязва шока, изписал се по лицето ми. — Сладурче, ти не се тревожи. Той е като досадна муха, просто трябва да го прогониш. Но пък с теб беше доста настойчив. Ти се оказа голямо предизвикателство. Беше съпруга на Ерик. Не помниш ли?
Ейва минава покрай нас с група гости, Розали им отправя сияйна усмивка, а аз не намирам сили да помръдна.
— Не — отвръщам най-сетне, — не помня. Кажи ми… какво направих?
— Все му повтаряше да те остави на мира. Беше безкрайно неловко. Не искаше да съсипеш взаимоотношенията им с Ерик, не искаше да създаваш неприятности… държа се с достойнство, сладурче. Аз щях да му плисна напитката си в лицето! — Тя задържа поглед над рамото ми. — Сладурче, трябва да хвана Клайв и да му кажа няколко думи за вечерята. Направил е резервация за неподходяща маса, което е истински кошмар… — Поглежда ме отново и по лицето й се изписва страх. — Ти добре ли си? Просто исках да те предупредя…
— Добре съм — отвръщам уверено. — Радвам се, че ми каза.
— Знам, че ти не би се оставила на простотиите му… — Тя стиска ръката ми.
— В никакъв случай! — Сама не знам как успявам да се засмея. — Разбира се, че не бих си позволила подобно нещо.
Розали се връща при гостите, ала аз оставам на мястото си като прикована за пода. Никога не съм била унижавана повече, никога не съм се чувствала толкова зле, толкова използвана.
Повярвах на думите му. Повярвах на лъжите му.
Имаме връзка… Познавам те много по-добре от Ерик…
Всичко това са били пълни глупости. Той се е възползвал от амнезията ми. Ласкаеше ме, завъртя ми главата. А единствената му цел е била да се вмъкне в леглото ми, да отбележи нова точка. Какъв ужас! Знаех си аз, че не бих започнала връзка. Не съм от жените, които изневеряват. Просто не съм. Имам свестен съпруг, който ме обича. Позволих на онзи да ми завърти главата. За малко да съсипя всичко.
Стига! Знам кое е важно за мен. Отпивам няколко големи глътки шампанско. Вдигам глава и тръгвам към гостите, за да открия Ерик. Намирам го и пъхвам ръка в неговата.
— Мили, партито е чудесно. Ти си невероятен.
— Измъкнахме се. — Той вече изглежда по-спокоен. — Добре че се измъкнахме с алармата. Джон знае как да оправи нещата в последния момент. Ето го и него! Джон!
Стискам ръката на Ерик, когато Джон приближава. Дори не смея да го погледна. Ерик го потупва по гърба и му подава чаша шампанско.
— За теб! — възкликва той. — За Джон.
— За Джон — повтарям послушно и отпивам малка глътка. Ще се преструвам, че той не съществува. Няма да му обръщам внимание.
Чантата ми издава пиукащ звук, вадя телефона и намирам есемес.
От Джон е.
Не мога да повярвам. Праща ми есемеси пред Ерик. Бързо натискам „Преглед“ и текстът се изписва на екрана.
Старата Канал Хаус в Излингтън, която и да е вечер след 6. Трябва да поговорим за мн неща. Обичам те. Дж.
PS Изтрий съобщението PPS Какво направи с рибата?