Пожелай ми слънчогледи
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ми слънчогледи». Краткое содержание книги:
Зъбите й са перфектни, с изкуствен тен е, чантата й е дизайнерска. И защо е в тази скъпа болница?
Оцеляла след катастрофа (карайки не друго, а мерцедес!), Лекси е изгубила част от своята памет. Или по-точно — не помни последните три години от живота си.
Сега е на път да разбере колко много неща са се променили през това време. По някакъв начин се е превърнала от 25-годишно работещо момиче в корпоративен лъв, с нов луксозен апартамент, безвъглехидратно меню и куп известни приятели. И се озовава пред съпруг с външност на гръцки бог, освен това и милионер.
Още колко загадки крие новият й свят?
Той се оказва изпълнен с тайни и интриги. Но как, за бога, е стигнала дотук? Ще си спомни ли някога? И какво ще се случи, ако си спомни всичко?
Лицето ми гори от възмущение. Не мога да забравя думите на Розали. Разкарай го.
— Есемес от Ейми! — обяснявам на Ерик с писклив глас. — Трябва да отговоря веднага.
Без да погледна Джон, започвам бързо да набирам есемес.
Как ли пък не! Сигурно си решил, че е много забавно да се възползваш от момиче, което си е изгубило паметта. Тъпата ти игра ми е ясна. Аз съм омъжена жена. Остави ме на мира.
Изпращам есемеса и прибирам телефона. След малко Джон се мръщи.
— Часовникът ми да не би да е избързал? Да, избързал е. — Вади мобилния си телефон и присвива очи, сякаш проверявам, но аз забелязвам как палецът му мърда, докато извиква есемеса на екрана и след малко забелязвам шока.
Пипнах го!
След секунда той се овладява.
— Цели шест минути — сочи той телефона. — Ще трябва да настроя часовника отново.
Не знам защо изобщо си прави труда да обяснява. Ерик не му обръща никакво внимание. Три секунди по-късно телефона ми сигнализира, че имам нов есемес.
— Нов есемес от Ейми — въздишам аз. — Такава е досадница. — Поглеждам Джон и натискам копчето за изтриване, а той се пули. Ето. Сега вече знам истината. Очевидно цялата тази работа е била игра.
— Разумно ли беше? — пита той бързо. — Да изтриеш есемес, без да го прочетеш?
— Не ме интересува — свивам рамене.
— След като не си го прочела, откъде знаеш…
— Както вече казах — отправям му мила усмивка, — изобщо не ме интересува. — Затварям телефона и го пускам в чантата си.
— Така! — Ерик се обръща към нас, щастлив и доволен. — Семейство Кларксън искат повторен оглед за утре. Май имаме нова продажба. Тази вечер апартаментите са шест.
— Браво, мили, гордея се с теб! — възкликвам и го прегръщам. — Обичам те дори повече, отколкото в деня на сватбата ни.
Ерик се мръщи объркан.
— Но след като не помниш сватбата ни, откъде знаеш колко си ме обичала?
За бога, трябва ли да приема всичко толкова буквално?
— Колкото и да съм те обичала тогава… — опитвам се да сдържа нетърпението си — Сега те обичам повече. Ама много повече. — Оставям чашата шампанско, поглеждам дръзко Джон и вдигам лице към Ерик за целувка. Готвя се за дълга, страстна целувка, която да покаже колко много го обичам. По едно време Ерик се опитва да се отдръпне, но аз го привличам към себе си. Най-сетне, когато започвам да се страхувам, че ще се задуша, го пускам, избърсвам уста с опакото на ръката и оглеждам оределите редици на гостите.
Джон си е тръгнал.
Петнайсета глава
Бракът ми. Това е приоритет. Отсега нататък ще съсредоточа всичките си усилия над връзката с Ерик и няма да обръщам внимание на нищо друго.
На следващата сутрин, когато влизам в кухнята за закуска, съм все още потресена. Посягам към каната със зеления сок, оставена на хладилника. Сигурно снощи съм била напълно полудяла. Имам съпруг мечта, който ми е поднесен на тепсия. Защо ми е да поставям брака си на карта? Защо ми трябва да се целувам с някакъв тип в спалнята, независимо какви ми ги приказва?
Сипвам си малко сок в една чаша, за да изглежда така, сякаш съм пила, нещо, което свикнах да правя всяка сутрин. (Не мога да пия блатната течност. Но и не мога да разочаровам Ерик, който го пие със същата наслада, с която говори за любимите си еднообемни пространства.) След това вадя варено яйце от тигана и си сипвам чаша чай, приготвен по-рано от Джана. Май свиквам вече с тази закуска с ниско съдържание на въглехидрати. Всеки ден, без изключение, закусвам с варено яйце, бекон или омлет от белтък.
А понякога, на път към работа си купувам кроасан, но това е само в случаите, когато усещам, че умирам от глад.
Сядам на масата и в кухнята ми се струва спокойно и тихо. Въпреки това съм все още нервна. Ами ако нещата с Джон бяха стигнали по-далече? Ами ако бях съсипала всичко? Бракът ми съществува от няколко седмици, а аз вече рискувам всичко. Трябва да го ценя, трябва да се грижа за него, също както хората се грижат за юките си.
— Добро утро! — Ерик влиза в кухнята, облечен в синя риза и в чудесно настроение. Нищо чудно. Снощното представяне бе най-доброто, което някога е правил. — Наспа ли се?
— Да, благодаря.
Все още не спим заедно, не сме пробвали да правим и секс. Само че, ако ще се грижа за брака си, май е крайно време да опитам някаква близост. Ставам, за да си взема черен пипер и нарочно се отривам в Ерик.
— Изглеждаш супер тази сутрин — усмихвам му се аз.
— И ти!
Прокарвам пръсти по брадичката му. Той вдига учуден поглед към мен и покрива ръката ми със своята. Поглеждам часовника. Слава богу, няма време.
Не, това не си го помислих наистина.