Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
За нейно огромно удоволствие той се вторачи яростно.
— Млъкни!
— Обзалагам се, че никой никога не е искал да си играе с теб. Хлапето без приятелчета. Децата надушват смахнатите, ако ще и още да не знаят подходящите думи…
— Казах ти да млъкнеш! Банджо!
Чудесно… Чуваше желаната трепкаща нотка в гласа му.
— Отвратителното момченце, което е повдигало дори рокличките на куклите, за да надникне отдолу…
— Никога не съм го правил!
Банджо сви вежди разтревожено.
— Ама мамчето ни забраняваше…
— Не искам да слушам и думичка повече за препиканото ти мамче! — кресна Тийтайм.
Мечът на Средния Дейв излетя със сърдито съскане от ножницата.
— Ти май каза нещо за майка ни? — прошепна по-възрастният брат.
„Ха, вече трябва да внимава за трима едновременно…“
— Да, сигурна съм, че никой не е искал да си играе с теб. И са се случвали разни неприятности, които е трябвало да се потулват, нали?
— Банджо, направи най-сетне каквото искам от теб! — запищя Тийтайм.
Колосът стоеше до нея, но лицето му се кривеше в агонията на раздвоените чувства. Огромните пръсти ту се свиваха, ту се разтваряха, а устните му мърдаха, сякаш в главата му се вихреше ужасен спор.
— Наш’то мамче… казваше… нивгаш да не…
Сивите точици се стекоха по пода и се събраха в кълбо от сянка, което потъмня и се извиси с невероятна бързина. Надвеси се над тримата мъже и придоби форма.
— Ей, хаймани, пак ли почнахте с вашите белички?!
Чудовищната жена държеше в едната си ръка сноп върбови клони, по-дебели от мъжки крак.
Явлението изръмжа гърлено.
Средния Дейв отметна глава, за да срещне погледа на Мамчето Лилиуайт. Всяка пора по лицето й беше като яма. Всеки кафеникав зъб напомняше за надгробна плоча.
— Значи тъй, Дейви? Оставяш го да се набърква в мръсотийки, а?
Той заотстъпва.
— Не, мамче… Не, мамче…
— Банджо, пак ли искаш да ти съдера задника от бой? Ще ми се занасяш с момичета, а?
Великанът тупна на колене, жалки сълзи на окаяно послушание се стекоха по бузите му.
— Прости ми, мамче, прости ми, прости ми… Не-е-е-е… Прости ми, мамче…
Фигурата пак се наведе към Средния Дейв.
Мечът падна от безсилната му ръка. И лицето му сякаш се стичаше надолу. Средния Дейв заплака.
После изграчи, хвана се за гърдите и падна възнак. И изчезна.
А Тийтайм се разкикоти.
Сюзън го потупа по рамото и когато той се озърна, му нанесе тежък удар с разтворена длан.
Поне такъв беше замисълът й. Неговата ръка се стрелна по-бързо и улови китката й. Стори й се, че се е блъснала в стоманен прът.
— А, не може…
С периферното си зрение тя наблюдаваше как Банджо пълзи към мястото, заемано допреди миг от брат му. Мамчето Лилиуайт не се виждаше никаква.
— Тази кула ти се просмуква в душата — подхвърли весело убиецът. — Тършува, ровичка, за да те докопа накрая. Аз обаче изобщо не съм потискал детето в себе си…
Протегна другата си ръка и я сграбчи за косата. Дръпна главата й надолу.
Сюзън изпищя.
— И така ми е много по-забавно… — прошепна той в лицето й.
Изведнъж хватката му отслабна. Разнесе се мокър плясък на стоварена върху дъска пържола и Тийтайм се просна по гръб.
— Нема да скубеш момичета! — назидателно изгъгна Банджо. — Туй е лошо.
Убиецът подскочи като на пружина и се подпря за миг на парапета.
После измъкна меча. Острието изобщо не личеше в ярката светлина на кулата.
— Охо, в приказките имало зрънце истина! Толкова е тънко, че не го виждаш. Как ще се позабавлявам с него… — Размаха оръжието насреща им. — И колко е лекичко!
— Не би посмял да го използваш — вдигна рамене Сюзън. — Дядо ми ще те докопа.
Направи крачка към него. Едното му око се сви в нервен тик.
— Той докопва всекиго. Но аз ще бъда готов за срещата с него.
— Не е зле да знаеш, че дядо ми е извънредно целеустремено създание — напомни Сюзън и го доближи още малко.
— О, значи ще си допаднем.
— Едва ли…
Нямаше време дори да се наведе. И изобщо не се опита да избегне втория удар.
— Тук е безсилно — обясни мило на изумения убиец. — Острието не съществува в кулата. Тук няма Смърт! — Ръката й се стовари върху бузата му. — Ти си още дете, аз пък вече съм гувернантка!
Не го удари, а мушна напред с другата ръка и го улучи под брадичката. Тийтайм прелетя с гърба напред над парапета.
И направи задно салто, макар да й изглеждаше невъзможно. Някак успя да стъпи във въздуха.
Лявата му ръка се впи в ръкава й, Сюзън изгуби опора под краката си и също се преметна през парапета. Улови се навреме, макар по-късно да й се стори, че всъщност парапетът я е хванал.
Убиецът се люлееше и зяпаше замислено. После стисна меча със зъби и посегна към колана си…