Завръщането на Интрудър

Той изравни карта с Флап и спря:

— Това „Томпсън“ ли е?

— Да. Бяха двама. Единият беше с мачете, а другият — с това — Флап хвърли изкривения стик в карта.

— Зареден ли е?

Флап дръпна затвора на оръжието, погледна и го върна обратно.

— Да.

— Пречука ли ги?

— Не. Спят като къпани.

Джейк слезе от карта.

— Покажи ми ги.

— Какво искаш да гледаш?

— Хайде, Ле Бо, тъпанарино такъв. Искам да видя, че малките жълти нещастници са още живи и че не си ги утрепал за кеф, по дяволите. — Джейк направи три крачки и влезе в храстите. Флап се помъкна след него.

Растителността беше изключително гъста първите пет-шест стъпки, но после се разреждаше малко — виждаше се на десетина фута. — Е, къде са?

Флап мина отпред и го поведе. Единият беше по корем, а другият — проснат по гръб, недалеч от него. Джейк обърна първия и провери пулса му. На около ярд лежеше мачетето. Поне сърцето му биеше.

Джейк вдигна мачетето и отиде при другия. Личеше, че диша. Докато Джейк оглеждаше сандалите, тънката памучна риза и мръсните сиви панталони, късата коса, тъмния тен и кривите зъби, очите се отвориха. Широко. Ужасени. Опита се да стане.

— Всичко наред ли е?

Очите погледнаха зад него. Джейк се обърна. Флап стоеше, опрял безгрижно томпсъна на лявата си ръка и хвърляше по един поглед наоколо от време на време. Показалецът на дясната му обаче беше на спусъка.

Жълтият се изправи бавно. Залитна, но успя да се подпре на едно дърво, за да не падне.

— Вдигай приятелчето и обратно през оградата.

Филипинецът се опитва цяла минута да свести приятеля си, докато той се размърда. Когато го изправи в седнало положение, той погледна двамата американци. Джейк посочи с глава към оградата, обърна се и тръгна към трасето. Флап го последва.

Джейк хвърли мачетето отзад, до торбата със стикове, които Флап беше взел под наем. Флап остави томпсъна също там и седна до Джейк.

— Ти наистина си нещо специално, Графтън.

— Какво искаш да правиш — да играеш голф или да философстваш?

— Хората казват, че да се играе голф е философия.

— Горещо е, жаден съм, а компанията ти ми дойде много.

— Да. И друг път са ми го казвали. Знаеш ли, я да видим как изглежда останалата част от трасето. Карай. — Той щракна с пръсти и Джейк натисна педала. Картът изстена и тръгна. — Просто мини по дупките. Като Стенли и доктор Ливингстън, когато са обикаляли Африка. Няма нищо по-хубаво за успокояване на нервите и размисъл от вечерна разходка с кола. Щом се приберем в клуба, ще те черпя едно пиене. А по-късно може да си потърсим две грозни жени.

— Колко грозни?

— Толкова грозни, че ще ти се запалят космите в носа.

— Това не е толкова грозно.

— Може би — съгласи се Флап. — Може би.