Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не се опитвай да се разпореждаш с живота ми, Сет.
— Просто се успокой.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Окей. Съжалявам.
— Чуй, ако те е излъгал… Както и да е, аз все още те обичам. Защо не поговорим за…
— Вече говорихме.
— Наистина трябва да съм ядосан. Какво се случи в онова село?
— Описала съм в доклада си.
— Лиза…
— Трябва да излизам. Дочуване, Сет. — И тя затвори. — Да вървят по дяволите всички мъже! — Погледна часовника си и видя, че е пет следобед. Наля си бърбън. Взе една статия и се опита да работи. След няколко минути в стаята влезе Кей Хофман и зае любимото си място на радиатора.
— А-а! Пробвала ли си някога да седиш тук?
Лиза не отговори и продължи да пише. Кей Хофман взе един брой на „Вашингтон пост“ и започна да го прелиства, после погледна Лиза.
— Добре ли си?
— Да.
— Да не си неразположена?
— Не.
Лиза изтри един ред от напечатания лист. Замисли се върху работата си в Информационната агенция на Съединените щати. Пишеше статии за пресата, но едновременно с това бе и чужд поданик русофил, отговарящ за културните събития тук. Уреждаше пътуванията до Щатите на съветски културни мисии. Те изпращаха там своя „Болшой театър“, а Щатите изпратиха тук „Ван Хален“.
Лиза Роудс обичаше да чете руска поезия в оригинал и особено й харесваше Пастернак. Имаше слабост към иконите, обожаваше руския балет, традиционната руска кухня и руския фолклор. Вярваше, че разбира мистицизма в руската душа — оная неразделна връзка между руската раса, руската земя и православната църква. А откакто посети Яблоня, тя смяташе, че усеща още по-силно руския дух в себе си.
Понякога се възприемаше като тънък въжен мост между две огромни железни конструкции. Но ако американците и руснаците бяха решени да не се разбират, то това си бе техен проблем. Някой ден те можеше и да хвърлят себе си и целия свят в небитието. Тогава и двете култури щяха да се изравнят.
Написа още няколко реда от статията си. Обикновено подготвяше два материала — един за Америка и един на руски, за съветската информационна агенция ТАСС. Агенцията използваше това, което й бе необходимо, без да посочва източника. Поне в това отношение съветската и американската преса си приличаха. Тя вдигна очи към Кей.
— Кого трябва да ухажвам — „Ван Хален“ или публиката?
Кей вдигна глава от вестника.
— О… все още ли работиш върху това? Трябва да е готово за днес. Просто се превъзнасяй.
— На теб кой ти дава заповедите?
— Аз не получавам заповеди, Лиза. Само указания.
— От кого?
— От много високо.
— Някой ден ще започна да пиша каквото си искам. Ще пиша точно това, което съм видяла тук.
— Да, някой ден. Но сега пиши това, което ти казват.
— Точно така са казали и на някой апаратчик от ТАСС снощи.
— Сигурно. Но ние няма да те разстреляме, ако не направиш това, което ти нареждаме. Така че не се опитвай да ми кажеш, че сме същите като тях.
— Не, исках да кажа, че има още нещо… Цялото това увлечение на руската младеж по културата на Запада. Всички на концерта бяха облечени с дънки. Крещяха на английски: „Super! Beautiful, baby.“ Всичко беше… — Лиза се замисли за момент. — Всичко беше някак неестествено. Това дали не бе революция?
Кей Хофман задържа погледа си върху нея.
— Дори и да е било, няма да го опишеш.
Лиза отново се залови за статията, а Кей за вестника.
„Но какво все пак беше това? Какво става тук?“ — питаше се Лиза. Подобни въпроси не бяха от сферата на дейността на Информационната агенция на Съединените щати. Да работиш за Информационната агенция на Съединените щати бе като да работиш за Министерството на истината — когато се смени линията на партията, променяш се и ти.
Точно в този момент съветско-американските отношения бяха на ръба на влошаването. Затова цялата културна дейност трябваше да води към положителни резултати. Всичко трябваше да е добронамерено заради мира.
Такива бяха заповедите допреди няколко години, когато КГБ арестува Николай Данилов — американски кореспондент, заради изфабрикувано обвинение в шпионаж. Тогава спуснаха нови заповеди — да се прекъсне всякакъв културен обмен между двете страни. Така и стана — изведнъж настъпи обрат в стил „Оруел“, компютрите спряха да бълват възторжени дълги съобщения и започнаха да предават само кратки изречения за отменени събития. Но точно сега отново имаше нужда от превъзнасяне въпреки загадъчната смърт на Фишър.
— Не ми харесва, че ти подготвяш съобщението за смъртта на Фишър, а отдолу ще сложиш моето име — обърна се Лиза към Кей.
Кей сви рамене.
— Съжалявам. Това е заповед. — После попита: — Какво наистина се е случило с Фишър?