Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— А какво в такъв случай означава да прекараш мощта на Ра през ушите на извисяващите се игли на великия Рамзес?
— „Извисяващите се игли“ са обелиските — отговори на поредния му въпрос Уест. — „Мощта на Размзес“, предполагам, е слънчевата светлина. Светлината на зазоряване в Деня на Страшния съд: деня на завъртането на Тартар. Този текст ни казва, че в деня на завъртането утринното слънце ще хвърли лъч през двете съответстващи си дупки в обелиските и ще освети мястото на гробницата.
Дългоух се обърна към Зоуи:
— Но ти нали каза, че в Луксор имало само един обелиск?
— Така е — потвърди Зоуи.
— Тогава сме прецакани. Без два обелиска няма да можем да видим как слънцето свети през тях, така че никога няма да намерим гробницата на Александър.
— Не е точно така — намеси се Магьосника и с блеснал поглед изгледа Уест и Зоуи.
И двамата му се усмихнаха в отговор.
Отново единствен Дългоух нямаше никаква представа какво става.
— Какво има? Кажете де…
— Вторият обелиск при Храма в Луксор все още съществува, Дългоух, само че не е на оригиналното си място — смили се над него Магьосника.
— И къде е?
— Подобно на много други египетски обелиски е бил даден на една западна държава. Тринайсет обелиска заминали за Рим и станали собственост на служещата на слънцето католическа църква. Два отпътували за Лондон и Ню Йорк — това са обелиските, станали известни като Иглите на Клеопатра. Вторият обелиск от Храма в Луксор обаче бил даден на французите през 1836 година. Той сега гордо се издига на площад Конкорд в самия център на Париж, на осемстотин метра от Лувъра.
— Частта от статуята на Зевс и обелискът — заключи Зоуи. — Както се оформя, в Париж ще трябва доста да се потрудим.
— Париж — каза Уест — няма и да разбере какво му се е стоварило.
Четвърта мисия
Статуята на Зевс и храмът на Артемида
Париж-Рим
18 март 2006
2 дни преди настъпването на Тартар
18 март 2006, 11:00
2 дни преди настъпването на Тартар
Джак Уест-младши изфуча по главозамайващото многолентово кръгово движение около Триумфалната арка с наетия джип.
Лили седеше отпред до него, а отзад бяха Мечо Пух, Стреч и Дългоух.
Всички напрегнато мълчаха, както правят хората по време на безумно смела мисия дълбоко в тила на врага.
Сърцето на Париж е оформено като християнски кръст.
По-дългата линия на този гигантски кръст е булевардът „Шанз Елизе“, който минава по цялото разстояние от Триумфалната арка до Пале дьо Лувр. Късият трансепт на кръста опира с единия си край в Националното събрание, а в другия — в изумителната църква „Св. Мария Магдалина“.
Най-важният обект обаче се намира в пресечната точка на тези две оси.
Там е Плас дьо ла Конкорд.
Станал известен по време на френската революция като място за екзекуции на стотици благородници, площад „Конкорд“ е обляният в кръв дом на гилотината.
Днес обаче в геометричния център на площада, с други думи в центъра на Париж, в абсолютния фокус на Париж, се извисява… египетски обелиск.
Вторият обелиск от Храма на Луксор.
От всички обелиски по света — независимо дали все още в Египет, или вече на други места — парижкият обелиск се отличава в един много важен аспект: Пирамидионът на върха му е позлатен.
На историците това им харесва, защото точно така са изглеждали египетските обелиски в древността: малките пирамидки на върховете им били обковани с електрум — рядка сплав на злато и сребро.
Най-интересното в случая обаче е, че Златният пирамидион на парижкия обелиск е относително скорошна придобивка: добавен е към високата каменна игла едва през 1998 година.
— Пух — обади се Уест, — провери ли катакомбите?
— Да, чисти са. Входният портал се намира под моста „Шарл дьо Гол“ и тунелът върви под булевард „Дидро“. Ключалката е разбита.