Седемте смъртоносни чудеса

— Стреч? Влакът?

— Перон 23. Заминава в 12:44. Първа спирка — Дижон.

— Добре.

Докато пътуваше по „Шанз Елизе“, Уест оглеждаше широкия булевард напред и държеше под око парижкия Обелиск, който се извисяваше над уличния трафик с поне шестетажната си височина.

В колата имаше екипировка за катерене — въжета, куки, клинове, карабинки — и Уест бе готов да изкатери величествената игла и да разгледа горната й част. Предполагаше, че ще изглежда като поредния изкукал безразсъден търсач на силни усещания, но пък ако беше достатъчно бърз, щеше да се измъкне преди пристигането на полицията. След това екипът му щеше да продължи за Лувъра, където мисията им щеше да е по-значима, но и много по-опасна.

В този момент — вече бяха наближили — трафикът пред тях за момент се разкъса и…

— О, не! — прошепна Уест и дъхът му секна.

Цялата долна половина на Обелиска бе скрита под скеле. От него бяха издигнали около три етажа, а плоскостите за минаване бяха скрити под защитна мрежа, както се прави със строителните скелета.

А в основата на временната конструкция шестима охранители пазеха единствения вход.

Голяма табела на френски и английски поднасяше извинения за неудобството — Обелискът бил покрит за „наложително почистване“.

— Чистят го, моля ви се — насмешливо каза Стреч. — Доста удобно за тях, нали? Е, вече знаем, че европейските ни съперници са наясно с тази следа.

— „Еретическото евангелие на Марко“ е добре известно на много хора. Копия от него могат да се намерят из целия свят — обясни Уест. — Дел Пиеро несъмнено притежава такова. Сигурно вече е проверил и измерил Обелиска, и понеже не може да го премести оттук, е взел мерки да го „запечати“ и да ни попречи да направим същото. Което означава — по дяволите! — че Дел Пиеро е на крачка от това да намери гробницата на Александър и да се сдобие с най-горната част… — Уест се загледа в скрития под скелето Обелиск, обмисляше, променяше плановете, адаптираше ги към новата ситуация. — Това променя нещата. Или по-скоро променя всичко. А следователно и плановете ни. Вече не можем да минем най-напред през Обелиска. Така че първо ще се занимаем с Лувъра по планирания начин. А на излизане ще хвърлим едно око на Обелиска.