Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
С него мога да говоря свободно за мама, за годините, когато живеехме заедно само трите — тя, аз и Рейчъл. Разказвам му за дискотеките по чорапи, за песните, с които ни приспиваше, макар да си спомням само няколко ноти от тях. Не се срамувам да говоря. Може би, защото той ме слуша толкова търпеливо, гледа с ясните си топли очи право в моите и никога не ме съди. Веднъж дори споделям и последните думи на мама. Когато сълзите пълнят очите ми, той започва да ме гали бавно по гърба и на мен ми минава. Топлината на ръката му ги пресушава.
И естествено, се целуваме. Целуваме се толкова много, че когато не го правим, ми е трудно, защото свиквам да дишам през неговите устни.
Постепенно се отпускаме и аз започвам да изследвам и други части на тялото му. Деликатната структура на очертаващите се под кожата му ребра, гърдите и раменете му, издялани сякаш от камък, меките косми по краката му, аромата на море, който се носи от него — прекрасен и неповторим. Но още по-странното е, че му разрешавам и той да ме гледа. Първо стигаме само до повдигане на блузата и той целува раменете ми. После го оставям да свали блузата, да ме сложи на тревата и да ме гледа. В началото треперя цялата. Едва се сдържам да не покрия гърдите си с ръце, да се скрия някак. Изведнъж осъзнавам колко бяла изглежда кожата ми на слънцето, виждам пълзящите по мен мравки и мушици и съм убедена, че си мисли колко съм грозна и безформена.
Но той поема дълбоко въздух и прошепва:
— Прекрасна си.
Очите ми срещат неговите и аз усещам, че е искрен.
Същата вечер заставам пред огледалото в банята и за пръв път в живота си виждам нещо повече от едно невзрачно момиче. За пръв път стоя там с пусната коса, със смъкната под гърдите нощница и с блеснал поглед, и вярвам на думите му. Аз наистина съм красива.
Но не само аз. Всичко около мен е красиво. В книгата „Ш-ш-т“ се казва, че делириумът обърква възприятията и ти отнема възможността да мислиш логично, заблуждава преценката ти. Но не се казва нищо за това, че любовта превръща света в нещо много по-голямо, отколкото е. Дори и купчината старо желязо до найлоновите торби със смърдящи отпадъци ти се струва някак вълшебна, сякаш извънземно се е транспортирало на земята. На утринната светлина накацалите по покривите чайки изглеждат потопени в гъста бяла боя и блестят така ослепително на фона на бледосиньото небе, че мога да се закълна — не съм виждала нищо толкова прекрасно и толкова ярко в живота си. Дъждовните дни също са великолепни. Струва ти се, че от небето падат безценни камъни и въздухът е пълен с диаманти. Вятърът ми нашепва името на Алекс и океанът го повтаря; клоните на дърветата се поклащат в неразбираем танц. Всичко, което виждам и докосвам, ми напомня за него, може би затова всичко, което виждам и докосвам, е съвършено.
Книгата „Ш-ш-т“ не споменава и за времето, не те осведомява, че то започва да тича пред теб, хвърчи напред като откачено. Изтича през пръстите ти като вода. Всеки път, когато влизам в кухнята и поглеждам календара, отказвам да повярвам, че е изминал още един ден. Нещо тежко се събира в стомаха ми на топка и с всеки ден тя става все по-болезнена.
Трийсет и три дни до процедурата.
Трийсет и два.
Трийсет.
И между тях като че ли изминават само няколко минути, секунди дори. Като моментални снимки: Алекс размазва шоколадов сладолед по носа ми, защото започвам да мрънкам, че ми е горещо; пръстите на Алекс в косите ми; извивката на лакътя му под главата ми; Алекс шепне: „Искам да останеш с мен“, докато на хоризонта изгрява новият ден — червен, розов, златист; с Алекс лежим и гледаме небето, търсим форми в облаците над нас: костенурка с шапка, мравка влачи парче бисквита, златна рибка гони изплашен заек.
Минути, секунди, моментални снимки: толкова нежни, красиви, крехки и безнадеждни, като самотна пеперуда, която пърха с крилца срещу ураганен вятър.
Седемнайсета глава
В научните кръгове отдавна се спори дали желанието е симптом за инфектиран с amor deliria nervosa организъм, или е условие за развитието на болестта. Така или иначе, всички са единни, че между желанието и любовта съществува симбиотична връзка, в смисъл че едното не може да съществува без другото. Желанието е враг на задоволството; то е болестно състояние на мозъка. Как можем да приемем за здрав човек, който изгаря от желание? Самата дума означава липса, недостатъчност, всъщност желанието е именно това — недостатъчност на мозъка, някакъв дефект, грешка. За щастие, сега тя вече може да се коригира.