Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Тръгнаха поотделно към склада. Алтаир пристигна пръв. Барнабас беше разположил чували зърно, за да полегне и да си почине, но скочи веднага щом Алтаир влезе и прикри прозявка, сякаш току-що се събуждаше.
— Току-що ми съобщиха, че някой е открил тялото на горкия Йонас — рече подигравателно. — Каква загуба, а? — Изтупа дрехите си от полепналите зрънца.
— Познаваше го по-добре от мен — отвърна Алтаир. — Сигурен съм, че той добре е разбирал какво рискува, като работи и за двете страни. — Погледна внимателно Барнабас и забеляза кривата му усмивка. Смъртта не носеше наслада на Алтаир — ничия смърт — и той не гледаше добре на онези, които се радваха в подобни моменти, независимо дали бяха тамплиери, асасини или членове на съпротивата. От една страна, Барнабас беше съюзник, но от друга… Алтаир знаеше, че може да има пълно доверие на инстинктите си, а в момента те не му даваха мира. Не бе просто смътно безпокойство, ами настойчиво, мъчително.
Барнабас продължи:
— Да… за съжаление това усложнява нещата. Йонас беше уважаван кипърец и смъртта му е предизвикала бунтове близо до старата църква. Хората са жадни за отмъщение и Бикът им е казал, че ти си виновен. Може да изгубиш подкрепата на съпротивата.
Какво? Продължаваше да го наблюдава и не можеше да повярва на ушите си. Инстинктът му вече не го измъчваше, а направо го подтикваше към действие.
— Нали Йонас е бил предател? Те не знаят ли?
— Не всички за съжаление — призна Барнабас. — Съпротивата не е единна.
— Значи ти ще им кажеш — отвърна Алтаир. — В момента към нас идват твои съмишленици.
— Поканил си хора? Тук? — Мъжът се притесни. — Имаш ли им доверие?
— В момента не съм сигурен на кого мога да имам доверие — отвърна Алтаир, — но рискът си струва. Сега обаче искам лично да видя бунта.
— Що се отнася до уговорката ни, ще проверя как да те вкарам при Бушар. Вече сме се разбрали, нали? — попита Барнабас и се усмихна отново.
На Алтаир тази усмивка никак не му хареса. Харесваше му все по-малко.
41
Алтаир отиде при църквата и сърцето му се сви, когато видя безредиците. Стражи тамплиери бяха образували кордон, за да удържат развилнелите се граждани и не ги допускаха по-далече от църквата, затова те чупеха всичко, което им попаднеше. Щайги и бъчви бяха раздробени, по улиците пламтяха огньове. Сергиите бяха разрушени, миризмата на стъпкани продукти се беше смесила с дима. Мъжете се събираха на групи, крещяха призиви под звука на барабани и непрекъснатите удари на цимбали, с които се опитваха да подразнят рицарите тамплиери, които ги наблюдаваха внимателно иззад импровизирани бариери, преобърнати каруци и сергии. От време на време малка група войници се врязваше в тълпата, извличаше някой мъж, който риташе и крещеше дивашки, и или започваха да го налагат с ефесите на мечовете, или го захвърляха зад бариерите, за да го откарат в тъмницата — не че тези нападения успяваха да сплашат бунтовниците или да ги успокоят.
Алтаир наблюдаваше всичко това отвисоко, приклекнал на един покрив, обзет от отчаяние. Нещо се беше объркало. Беше се объркало, при това много. Ако Бикът решеше да направи съобщение и да го посочи за убиеца на търговеца, тогава щеше да стане още по-зле.
Взе бързо решение. Бикът трябваше да умре. Когато се върна в склада, напразно търси Барнабас. Така и не успя да го открие. Сега вече Алтаир разбра, че е допуснал грешка, като му се довери, и се прокле. Беше се вслушал в инстинкта си, но просто не беше слушал достатъчно внимателно.
Маркос обаче беше там, също и Мария, затворена зад решетките, много по-яки от онези, които бяха използвали в Лимасол. Вратата между сушилнята и големия склад беше отворена и я чуваха: седеше зад решетките, опряла гръб на стената, риташе рогозките на пода и хвърляше отровни погледи към останалите. Алтаир я наблюдаваше и се чудеше как е възможно да създава толкова неприятности.
Научи, че когато Маркос пристигнал с нея и още хора от съпротивата, складът за жито бил празен. Барнабас бил изчезнал. Колко удобно, помисли си Алтаир.
— Какво става? — възкликна Маркос. — Градът се вдига. Видях бунт.
— Хората недоволстват заради смъртта на Йонас. Ти чувал ли си го?
— Татко го познаваше добре. Добър човек. Как е умрял?
Алтаир усети как сърцето му се свива и изви очи настрани.
— Много смело. Слушай, Маркос, стана твърде сложно. Преди да открия Бушар, трябва да ликвидирам Бика и да сложа край на насилието.