Пред вратите на мрака [bg]

Стигнаха до сградата и Пъг спря за миг, за да помисли.

— Амиранта, слез долу и намери Джим. Само че внимавай. — Обърна се към Гуламендис и Ларомендис. — А ние ще трябва да задържим тези чудовища.

Чародеят се втурна надолу по извитата стълба, а Пъг отново протегна ръка към вратата, с обърната навън длан. Нова огнена вълна заля демоните и започна да ги поваля. Неколцина останаха да лежат зашеметени, но другите изглеждаха още по-обезумели.

Гуламендис извади от кесията си талисман и го насочи към един особено страховит демон, целия покрит с люспи, с огромни крокодилски зъби, криле на прилеп и кървавочервена броня. Произнесе една кратка фраза и внезапно жълтеникавите очи на демона блеснаха, той се пресегна и разкъса гръкляна на демона до себе си. Ларомендис пък зажумя и промълви:

— Нещо голямо.

Миг по-късно земята се разтърси от разярения рев на огромен златист дракон, който изникна във въздуха над трийсетте атакуващи демона.

— Пъг, това ще ни спечели само няколко минути — викна Гуламендис. — Колкото по-голяма и гневна е илюзията, толкова по-бързо се изморява Ларо.

Драконът беше прекрасен и изглеждаше досущ като този, който братята бяха видели да язди Томас. Разтвори паст и избълва ослепителен пламък, който накара демоните да се разбягат. Пъг усети полъх на топлина и забеляза, че макар демоните да бягаха уплашени, опитвайки се да потушат пламъците по телата си, на земята няма и помен от огън. В мига, когато си даде сметка за това, топлината изчезна. Все още виждаше дракона, но той вече бе изгубил плътност и изглеждаше нереален.

Досети се, че демоните съвсем скоро ще стигнат до същото заключение, и прати нов сноп от ослепителна енергия, който изригна в огнен стълб и този път предизвика истински изгаряния по демоните.

— Още малко смут в редиците им — подхвърли Пъг.

— Смутът няма да помогне задълго — отбеляза Гуламендис. — Иззад стената прииждат подкрепления.

— Вероятно са получили заповеди да се съберат тук, когато започне призоваването — отвърна Пъг. — Питам се каква прищявка на съдбата ги е оставила живи, докато другарите им се въргалят на дъното на ямата?

— Пъг, битката, която видяхме на Телесан, не е била илюзия — отвърна Гуламендис. — Някъде бушува демонска война и за наш късмет е избухнала точно сега. Бях свидетел как изгубихме два свята заради тези чудовища. Трети ще ми дойде твърде много… Внимавай!

Няколко прилепа се спускаха стремглаво върху илюзията на дракона и Пъг реагира с лъч пурпурна светлина, от който един от летящите демони избухна в пламъци над дракона. Докато падаше, трупът му мина през тялото на дракона и останалите демони, изглежда, започнаха да осъзнават, че нещо не е наред.

— Може да са глупави — рече Гуламендис, — но не чак толкова.

Пъг изстреля нова светкавица от енергия и отвърна:

— Ако успеем да ги задържим десет-петнайсет минути, морските пехотинци от Ролдем ще са първите, които ще стигнат тук.

Гуламендис гледаше прииждащите демони.

— Мисля, че ще се окажат смазани от числено преимущество, ако не им помогнем.