Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Синият дебелак с мустаците също не беше попаднал случайно под божествената пета. Той беше злобно джудже с трудно запомнящо се име, което започваше с „М“ (сигурно затова вместо него в главата му все изскачаше Микоян — веднъж Олег даже каза така на едни важни туристи от Баку и никой не се учуди). Бяха го създали с богоборчески цели някакви медитативни мъдреци от древността, но джуджето не беше успяло да навреди на Шива.
Навремето Олег съчини за злощастника следната епитафия:
Сега обаче не мислеше за победения Микоян. Като се обърна с профил към лампата, Олег вдигна ръце встрани — така че дланите с разперени пръсти застанаха на една линия с главата му и фенера. Около главата на стената се появи мохокски гребен от пръсти — като шипове над черепа на динозавър.
Ако и той като Шива имаше ръка с пламтящ в нея огън, тя спокойно можеше да играе ролята на фенер. Сянката нямаше да се промени. А ако имаше още една ръка с магическо барабанче, то сянката на този инструмент щеше да се слее със сянката на главата му и никой нямаше да се досети, че точно от барабанчето се раждат запълващите я думи и мисли. Всичките четири ръце щяха да се слеят в едно мастилено петно, подобно на овала с рептилния мохокски гребен, който Олег виждаше на стената пред себе си… Шива, честна дума, Шива… Увлечен в танци, съвсем се забрави и реши, че самият той е сянката. Абсолютно типичен случай.
Триседмичната сянка изгледа Олег с любопитство, но нищо не каза.
12
За сянката възрастта на пълнолетието беше един лунен месец.
Той не помнеше откъде е научил това, но предполагаше, че от самата сянка. Тя можеше да му изпрати съобщение в кратък сън, в какъвто Олег често потъваше по време на съзерцанията си, или да му прошепне нещо в ухото, докато умът му е зает с друго.
На двайсет и деветия ден от практиката той седна на мястото си между фенера и стената с известно опасение. Но нищо необичайно не се случи. На трийсетия ден — също. А на трийсет и първия Олег реши сам да прояви активност.
Рано сутринта той седна пред стената и изпробва всичко — чашата, тризъбеца на Шива, копието на съдбата и още много междинни безименни комбинации. Това не направи никакво впечатление на сянката. Минаха повече от два часа и краката започнаха да го болят. Тогава изведнъж кресна на стената:
— Ще говорим ли?
Колкото и да е странно, това подейства. Сянката отговори веднага — нещо повече, Олег чу точно това, което искаше.
„Мислиш си, че в разказа на Платон за пещерата има таен смисъл. Също и в изображението на танцуващия Шива…“
Точно така, съгласи се той.
„Такъв смисъл наистина има. Но даже ако се осведомиш за него, едва ли ще го проумееш. И със сигурност няма да го запомниш за дълго.“
Олег изрази пълна готовност за подобно ограничение.
„Освен това — добави сянката някак тъжно — такова знание е достъпно само за сенки… Но точно тук няма да има проблем. И още — един от нас ще плати за него с живота си…“
Последното му допадна значително по-малко. Той зачака продължение, но сянката мълчеше и скоро стана ясно, че е решила да се ограничи с тези неясни и страховити думи.
Олег поиска да стане от леглото, но изведнъж забеляза, че сянката му е добила някаква странна плътност и гъстота. Изглеждаше така, сякаш я бяха покрили с черна маслена боя. И освен това сега имаше дълбочина, като че ли стената отзад беше станала вдлъбната.
Той изумен видя, че когато върти глава от една страна на друга, със сянката нищо не се случва — тя остава неподвижна. Олег вдигна ръка и я размаха във въздуха. Черният контур на стената даже не трепна, а следа от ръката не се появи.
Това беше просто невъзможно.
Той предпазливо доближи длан до сянката и усети как някаква сила засмуква ръката му в тъмнината. Първо беше едва доловимо, но колкото повече се приближаваха пръстите му към тъмното петно, толкова по-мощно ставаше притеглянето и когато Олег си помисли, че може да не успее да отдръпне ръката си, вече беше късно.
Пръстите му залепнаха за стената и в следващия момент стана нещо немислимо — те минаха през нея и една непреодолима сила го дръпна от леглото, прекара го през стената, сякаш от другата страна някой много сериозен, който не можеше да се задоволи с обикновено ръкостискане, беше решил да се запознае по-отблизо с него. Дърпането бе рязко и грубо, но Олег точно се вписа в черния контур на сянката — като куршум в цев.