Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

Тхаги

Даже вързан, младежът беше изключително елегантен. Дългият бретон, мускетарската брада и засуканите нагоре мустаци му придаваха вид на представител на творческа, но малко двусмислена професия — така можеше да изглежда елитен сутеньор, картоиграч мошеник или преподавател от Висшето училище по икономика. Беше с черно поло с метална нишка, тъмни панталони и лачени обувки, покрити с размазана кал. Бяха го вързали за железен стол — с тънко въже, много, много пъти омотано около краката, ръцете и туловището, сякаш го бяха връзвали лилипути или жена, свикнала да шие ситни бродерии.

— Като че ли се окопити. Ей, как си?

Младежът явно реши, че е непродуктивно да имитира безсъзнание, и отвори очи.

Пред него стояха двама души.

Жената в строг костюм с панталон наближаваше петдесетте. Тя имаше дълга коса, разпусната по раменете и леко рижава на цвят, ситни черти на лицето и много делови вид. На ушите й блестяха две сребърни монетки, красиво приспособени като обеци.

Мъжът на приблизително същата възраст беше слънчево кръгъл и плешив, с покорно и същевременно хитро лице. Приличаше на житена питка, която на младини си е беседвала с мечок прокурор и е запомнила завинаги, че в Русия е само малко хлебче, което няма да избяга никъде и от никого, — но постепенно е попривикнала с това си скромно качество, уредила си е живота и се е затъркаляла прилично добре. Беше с дънки, сиво сако от туид и неуместна вратовръзка от жълта коприна.

Помещението наоколо беше странно. То представляваше просторен подземен склад със стени от сив бетон и нисък таван, подпиран от няколко четириъгълни колони. Единият ъгъл на склада беше ремонтиран надве-натри, боядисан с бяла боя и превърнат в подобие на отворен офис с миниатюрна кухничка. В останалото пространство явно трябваше да се държат някакви стоки — но сега то беше празно, само до далечната стена се чернееше ред новички автомобилни гуми.

Онази част от помещението, която беше склад, изглеждаше точно така, както се полага на едно подземно хранилище. Необичайна беше офисната зона. Сложената в ъгъла маса с офис техника не беше особено забележителна, но на стената до нея по някаква причина се мъдреха две огромни, почти в човешки ръст, черно-бели фоторепродукции. На едната беше изобразена каменна жена с мантия и меч в ръка, застанала навръх някакъв хълм. На втората също имаше каменна жена с меч, извисяваща се над брадати воини — само че не статуя, а барелеф.

Между репродукциите — точно срещу стола с вързания за него младеж — в стената имаше ниша, която стигаше до тавана и беше закрита с пурпурна завеса.

Като видя снимките на каменни жени воини, пленникът доволно се подсмихна и кимна, сякаш точно това очакваше.