Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Когато силуетите се раздалечаваха, Олег ставаше с две глави. Тук пак се задействаше ефектът на Роршах: той можеше да види пред себе си тандема Медвепут67, а също така например чаша (тя се появяваше, щом Олег събереше очите си толкова силно, че силуетите напълно се разделяха и между тях се образуваше тънко краче от светлина). Можеше да види и тризъбеца на Шива — образуваше се от чашата при рецитиране на мантрата „ом намах шивая“ и вътрешна готовност за малко чудо.
Когато половинките на сянката се раздалечаваха на малко разстояние, можеха да се наблюдават такива фини ефекти, като главата на извънземно (в различна степен на мършавост) и върхът на копието на съдбата (последното се образуваше от процепа в областта на врата).
Понякога започваше да му се струва, че главата и ръцете му са нещо наносно и колебливо, а в основата на съществото му лежи стабилен неорганичен правоъгълник с двойна гъстота. Присъстваха също голям брой всевъзможни изродени свастики и ацтекски профили, но Олег не им обръщаше внимание.
Понякога дългото съзерцаване водеше до това, че половинките на сянката започваха да се държат различно. Едната — кой знае защо, обикновено дясната — изведнъж се обръщаше в профил и ласкателно вдигаше чаша за здравето на някой забравен деспот или застиваше в рядка древноегипетска поза. А щом съсредоточеше вниманието си върху лявата полусянка, тя също започваше да лудува — или се свиваше до някакъв прозрачен хилав зародиш, или съвсем се изгубваше. За това може би имаше научно обяснение, свързано с различното функциониране на полукълбата, но Олег не възнамеряваше да го разполага в полукълбата си без субсидия от Академията на науките.
Също така интересни станаха сенките, които виждаше с периферното си зрение — но той се стараеше да не се отвлича със специалните ефекти, които правеха: реши, че поддаде ли се веднъж, циркът ще е безкраен.
8
Сянката стана на около две седмици, когато Олег за пръв път чу гласа й.
Разбира се, това не беше глас от физическо естество. Беше просто мисъл. Но не като останалите.
Олег не умееше добре да успокоява ума си и главата му винаги беше пълна с несвързани мисли, но на фона на умствения прилив тази мисъл се открояваше със странна чуждородност, с някаква метална ритмичност — и беше трудно да я вземе за своя, макар че всички останали мисли, даже най-дивашките и срамните, незабавно напираха да се регистрират в главата му точно в това качество. Освен това тя лесно се превеждаше на думи — сякаш вече беше излята от някого в удобна форма.
„Защо се занимаваш с това?“
Като разбра, че някой наистина говори с него, Олег трепна.
„Затова — помисли си той в отговор, — защото търся истината.“
„Нима истините са ти малко?“
Естествено, Олег не би тръгнал да води такъв разговор с човек. Но да лъжеш собствената си сянка, беше трудно — най-малкото защото гласът й се зараждаше на същото място, където възникваха всичките му сметки и намерения.
„Ами… Разбира се, работата не е в истината, неправилно се изразих. Просто ми се иска нещо чудесно.“
„Искаш чудо?“
Както му се стори, във въпроса прозвуча насмешка. В следващия момент го засърбя главата. Олег вдигна дясната ръка, подраска над ухото си и сянката се превърна в отчетлива антична амфора с една дръжка: той даже помнеше в кой музей е виждал такава.
„Това брои ли се?“ — попита сянката.
По всичко личеше, че е настроена съвсем доброжелателно.
„Не — отговори Олег. — Това е просто визуален ефект. Даже не ефект, а негова интерпретация.“
„А какво си готов да приемеш за чудо?“
„Чудото е… Това е, когато виждаш или научаваш нещо такова, от което всичко се променя. И вместо стария живот започва съвсем друг. Чудото трябва да е свързано по някакъв начин с истината. То не е безсмислен фокус. Чудото… Чудото отваря вратата към свободата!“
„Към свободата?“ — попита сянката.
Олег почувства, че претрупва речта си с твърде много съмнителни философски понятия и трябва да даде някакъв пример.
„Индийският екскурзовод, който ни запозна, говореше за един отшелник в планината. Този отшелник можел да лети в небето. Това е чудо.“
„А как е свързано с истината?“
„Най-пряко — отвърна Олег. — Когато хората видят нещо такова, те разбират, че животът изобщо не е това, което преди са им казвали…“
Сянката помълча малко.
67
Медведев и Путин. — Бел.прев.