Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
„Колкото и латерни да работят в главата ми — помисли си Олег, — аз така или иначе мога да се намирам само на едно място…“
Пространството на мисълта беше едноизмерно по много проста причина: единственото му измерение беше самият той. И отново си припомни Платон:
„Светлина да им идва от огън, който гори отвисоко и далече зад тях…“.
Интересно. Олег никога по-рано не се беше замислял за това, но такова дълго изречение можеше да се възприеме по един-единствен начин — като го промушиш дума по дума, подобно на конец, през игленото ухо на онова единствено измерение, което той току-що откри.
Това ставаше много бързо, но при желание можеше да се види как точно: с всяка дума общата картина се усложняваше и проблясваше в съзнанието като изображение, създавано от пробягващ по кинескопа електронен лъч.
„Светлина — да — им — идва — от — огън…“
Появи се нещо, което приличаше на мюсюлмани, забили чела в пода, с ярко осветени откъм гърба халати.
„Който — гори — отвисоко — и — далече — зад — тях…“
Появи се подобие на огън, който се издигна навръх една планина и се превърна в ярка точка.
А после стана нещо неочаквано — между него и тази точка профуча бърза сянка, сякаш някаква птица за миг засенчи с криле източника на светлина.
Олег успя да види накъде отлита птицата — тя описа няколко кръга в тъмнината, стрелна се встрани и кацна на някаква равна плоскост. Той се вгледа по-внимателно в нея и разбра, че вижда собствената си сянка на стената пред леглото.
От уплаха непохватно тръсна глава и усети болка във врата — като че ли беше успял да разтегне някакъв мъничък мускул.
Явно сянката искаше повече внимание.
„Ето защо за духовно богатия човек е толкова трудно да отиде в рая — помисли си Олег. — Защото в главата му има твърде много камили, с които за нищо на света не иска да се раздели. Кервани със съкровища. А раят е иглено ухо.“
11
На другия ден той намери у Платон нещо като подигравателен намек за вчерашния си опит:
… Ако някой бъде освободен от оковите и бъде заставен веднага да се изправи, да раздвижи шията си и да ходи, да погледне към светлината, нали когато прави всичко това, той ще усети болка, а поради блясъка нали ще бъде безсилен да гледа право ония неща, чиито сенки дотогава е гледал?… И дори като му показва всеки от преминаващите предмети, би го заставил да му отговаря на въпросите, какво е това?
Пак добре, че наблизо нямаше разпитващ и взискателен Главлит, с който да му се налага да обсъжда мерналите се в тъмнината неща.
От Платоновия текст следваше, че междинният път може да се види — но нямаше никакво описание на практическите методи за „освобождаване от оковите“. Впрочем Олег можеше да зададе всички въпроси на сянката.
Когато се прибра, той установи, че нещо в стаята му се е променило: съдържателят най-после беше сменил чаршафите и кърпите. Също така на стената се бе появил голям плакат на Шива — за щастие не там, където живееше сянката, а отстрани, до вратата.
Това беше тъй нареченият Шива Натараджа: Цар на Царете и Цар на Танцьорите. Той бе син на цвят, с четири ръце и беше стъпил с един крак върху дребен мустакат човек, който приличаше на Микоян69. Мустакатият човек не проявяваше нито страх, нито недоволство, нито дори интерес и приемаше положението със спокойно достойнство.
Олег седна в лъча светлина, формулира наум въпросите си и близо час съзерцава сянката в опит да получи поне някакъв отговор. После, когато се умори от мълчанието й, започна да поглежда към плаката на Шива.
Той толкова пъти беше обяснявал символиката на това изображение на туристите, че в главата му от само себе си се включи суфльор, който заговори със собствения му бодър глас:
— В косите му, скъпи приятели, виждате полумесец. В една от десните си ръце държи дамара — барабан, който по форма прилича на пясъчен часовник. От звуците на този барабан се е образувала санскритската азбука, както и всички останали азбуки — всички човешки езици. От същия този барабан се появява и творението… В една от левите си ръце Шива държи пламък. Този огън разрушава и изгаря целия материален свят. Така танцуващият Бог е едновременно разрушител и съзидател…
Олег можеше да продължи да разказва, стига да имаше слушатели. Свободните ръце на Шива показваха мудри, пълни с мистичен смисъл, и даже вдигнатият му крак не беше вдигнат просто ей така — този жест символизираше мая, тоест илюзията. Можеше да се говори още и за барабана, и за гривните на краката, и за набедрената препаска от тигърска кожа.
69
Анастас Микоян — съветски политик, един от организаторите на сталинските репресии. — Бел.прев.