Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Но кой пази твоя гръб, Елида Локан?
– Никой.
Само Анийт, а понякога ù се струваше, че дори тя е плод на въображението ù.
– Една вещица никога не може да е сама.
– Аз не съм вещица – повтори тя.
А след като се измъкнеше, след като избягаше от тази проклета империя, наистина щеше да стане никой.
– Не, определено не е вещица – обади се гневно от входа Манон. Златните ù очи просветнаха студено. – Да чуя какво става тук! Веднага!
Манон бе преживяла доста отвратителен ден, а след стоте си години на съществувание не лепваше такъв етикет с лека ръка.
Настаниха избраното сестринство от Жълтоногите в едно от подземните помещения на Крепостта, издълбано в планината. Манон само подуши оборудваната с легла стая и излезе. Жълтоногите и бездруго не я искаха при себе си, докато непознати мъже разрязваха коремите им и зашиваха по парче черен камък в прорезите. Не, Черноклюна не биваше да присъства в момент, когато Жълтоногите бяха уязвими, а и това само щеше да ги разяри.
Затова Манон реши да потренира и Сорел я разгроми в ръкопашен бой. После ù се наложи да прекратява не едно, не две, а цели три спречквания между различните кланове, включително Синьокръвните, които незнайно защо се вълнуваха за срещата с Валгите. И понесоха солиден пердах, след като заявили на едно от сестринствата на Черноклюните, че било техен свещен дълг не само да се подложат на присаждането на черните камъни в телата им, но дори физически да се чифтосат с Валгите.
Манон не обвиняваше Черноклюните си сестри, задето бяха подходили агресивно. Въпреки това се налагаше да разпредели наказанието поравно между двете групи.
А накрая и това. Астерин и Елида в нейните покои – момичето се беше изцъклило от страх, докато Третата ù го увещаваше да се присъедини към вещерското лоно.
– Да чуя какво става тук! Веднага.
Знаеше, че трябва да овладее гнева си, но стаята ù, единственото ù лично пространство, вонеше на човешки страх.
Астерин излезе пред момичето.
– Тя не е шпион на Върнън, Манон.
Манон им оказа честта да изслуша разказа на Астерин. Когато Третата ù приключи, тя скръсти ръце. Елида се беше скатала в ъгъла до банята, все още стиснала кесията с монети в ръцете си.
– Къде е границата? – попита тихо Астерин.
Манон оголи зъби.
– Човеците са ядене, сношения и кръвопролития. Не им помагаме. Ако тази има вещерска кръв във вените си, то тя е едва капка. Толкова не стига, за да я приемем като една от нас. – Манон закрачи към Третата си. – Ти принадлежиш към Тринадесетте. Имаш задължения и отговорности, а пилееш времето си в подобни дреболии?
Астерин не отстъпи.
– Нареди ми да я държа под око, така и правя. Научих каквото трябва. Съвсем скоро е съзряла. Искаш Върнън Локан да я заведе в оная пещера? Или в някоя от другите планини?
– Не ме е грижа какво прави Върнън с домашните си любимци.
Но думите загорчаха върху езика ù.
– Доведох ти я, за да разбереш...
– Довела си ми я като подкуп, за да те върна на предишния ти пост.
Елида още се опитваше да се слее със стената.
Манон щракна с пръсти към момичето.
– Ще те заведа обратно в стаята ти. Задръж парите, ако щеш. Третата ми има да чисти цяло гнездо, пълно с уивърнски изпражнения.
– Манон – подхвана Астерин.
– Водачке на Крилото – изръмжа Манон. – Докато се държиш като хленчеща простосмъртна, ти забранявам да се обръщаш към мен с името ми. – Въпреки това търпиш уивърн, който души цветя и се умилква на същото това момиче.
Манон едва се сдържа да не я удари, да изтръгне гръкляна ù. Но момичето ги гледаше и ги слушаше. Затова сграбчи Елида за ръката и я затегли към вратата.
Елида мълчеше, докато Манон я водеше надолу по стълбището. Не попита откъде Водачката на Крилото знаеше коя е стаята ù.
Чудеше се дали не възнамеряваше да я убие, като стигнеха. Както и дали щеше да пълзи по земята и да се моли за милост, когато дойдеше моментът.
Но след малко вещицата каза:
– Ако опиташ да подкупиш някого, ще те предаде. Запази парите за после. Елида кимна и опита да прикрие факта колко много трепереха ръцете ù. Вещицата я изгледа косо и златистите ù очи припламнаха на факелната светлина.
– Къде изобщо смяташ да избягаш? Заобиколени сме от пустош. Единственият ти шанс е да се качиш на някой от... – Манон изсумтя. – Фургоните с храна.
Сърцето на Елида се сви в гърдите ù.
– Моля ви... умолявам ви да не казвате на Върнън.
– Не мислиш ли, че ако Върнън беше решил да те прати в подземието, вече щеше да го е сторил? И защо те кара да се преструваш на слугинче?