Господин Неустоим

Ако Франческа беше животно, в този миг козината по врата й щеше да се изправи.

- О, да.

Враждебността й би била комична, ако Мег нямаше чувството, че ще повърне.

- Госпожо Бодин.

Франческа се извърна от нея и се съсредоточи върху обичния си син. Мег бе свикнала да вижда гняв в родителския поглед, но не можеше да понесе подобен поглед да бъде насочен към Тед, затова се намеси, преди Франческа да успее да каже каквото и да било:

- Хвърлих му се на врата, като всяка останала жена във Вселената. Той нямаше избор. Сигурна съм, че сте го виждали да се случва поне сто пъти.

Франческа и Тед я зяпнаха, Франческа - с неприкрита враждебност, Тед - с изумление.

Мег се опита да издърпа ръба на тениската му под дупето си.

- Извинявай, Тед. То... Ъъъ... няма да се повтори. Аз... ще си вървя.

Само че трябваше да вземе ключовете на колата от джоба на шортите си, а единственият начин да го направи бе да се върне в спалнята му.

- Никъде няма да ходиш, Мег - спокойно заяви Тед. - Мамо, Мег въобще не ми се е хвърляла на врата. Тя едва ме понася. И това изобщо не те засяга.

Мег вдигна ръка.

- Наистина, Тед, не бива да говориш така на майка си.

- Не се опитвай да й се подмазваш. Няма да има никаква полза.

Мег обаче направи един последен опит.

- Вината е моя - заяви тя на Франческа. - Влияя му зле.

- Престани. - Тед махна към кутиите с храна на плота. - Мамо, тъкмо се канехме да хапнем. Ще се присъединиш ли към нас?

Как ли пък не.

- Не, благодаря. - От отсечения британски акцент думите й прозвучаха още по-вледеняващо. Тя се отдръпна назад на високите си токчета и вдиша очи към сина си. -Ще говорим за това по-късно.

След което изхвърча от стаята, а обувките й изчаткаха ядовито по пода.

Входната врата се захлопна, ала уханието на парфюма й, примесено с едва доловим дъх на бучиниш, остана след нея. Мег се обърна печално към Тед.

- Добрата новина е, че си прекадено голям, за да те накаже.

- Което няма да й попречи да се опита. - Той се усмихна и вдигна бирената си бутилка. - Определено не е лесно да имаш афера с най-мразената жена в града.

- Той спи с нея! - възкликна Франческа. за това? Знаеше ли, че спи с нея?

Ема тъкмо беше седнала на закуска с Кени и децата, когато на вратата се бе позвънило. Само един поглед към лицето на Франческа бе достатъчен на Кени - той грабна кошничката с кифлички, взе децата и изчезна. Ема въведе Франческа в остъклената веранда, надявайки се, че любимото място на приятелката й ще я поуспокои, ала дъхавият утринен бриз и прекрасният изглед към пасището изобщо не бяха достатъчни за това.

Франческа скочи от лъскавия черен стол от ратан, в който се бе отпуснала само преди миг. Не си беше дала труда да се гримира (не че имаше особена нужда от това) и бе нахлузила чехли, които Ема знаеше, че използва единствено когато работи в градината.

- Това е бил планът й от самото начало. - Франческа разпери ръце. - Точно както казах на Дали. Първо се отърва от Луси, след което се намести при Теди. Но той толкова добре преценява хората. И за миг не съм предполагала, че ще се хване. Как може да е толкова сляп? - Тя прескочи една опърпана детска книжка. - Все още е в шок, иначе щеше да я види какво представлява. Тя е зла, Ема. Би направила всичко, за да се добере до него. А Дали е напълно безполезен. Казва, че Тед е голям човек и да стоя настрани, но нима бих стояла настрани, ако синът ми се разболее тежко? Не, не бих, няма да стоя настрани и от това. - Тя грабна детската книжка и посочи Ема с нея. - Ти би трябвало да знаеш. Защо не ми се обади?