Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мег май трябваше да внимава.
В деня след сблъсъка с Франческа Бодин, Мег бе повикана да се яви в офиса на клуба. Докато минаваше с количката за напитки покрай спортния магазин, от него излязоха Тед и Съни. Тя носеше поличка за голф на синьо-жълти ромбове и блуза без ръкави; на голата й шия почиваше медальон с диамантен четирилистник. Изглеждаше добре стегната, уверена, овладяна и напълно способна да роди бебе генийче на Тед сутринта и още същия следобед да изиграе девет дупки на игрището.
Бледосинята риза на Тед си подхождаше с нейната. И двамата носеха модерни обувки за голф, но за разлика от жълтата козирка в тъмната коса на Съни, Тед си беше сложил бейзболна шапка. Мег нямаше как да не си помисли колко спокоен изглежда в компанията на тази жена, която го държеше като заложник в замяна на един комплекс за голф.
Паркира количката и се отправи към кабинета на помощник-управителя. Няколко минути по-късно се бе привела над бюрото му, мъчейки се да не се разкрещи.
- Как така съм уволнена? Само преди две седмици ми предложихте повишение като мениджър на снекбара.
Повишение, което бе отказала, защото не искаше да се забива вътре.
Помощник-управителят подръпна глупавата си розова вратовръзка.
- Въртиш частен бизнес от количката за напитки.
- Казах ти за него от самото начало! Направих гривна за майка ти!
- То е в разрез с политиката на клуба.
- Предишната седмица не беше. Какво се е случило от тогава?
Той не бе в състояние да срещне очите й.
- Съжалявам, Мег. Ръцете ми са вързани. Нареждането идва отгоре.
Мислите на Мег запрепускаха. Искаше да го попита кой ще съобщи на Спенс, че са я уволнили? Или пък на Тед? Ами групичката пенсионери, които играеха всеки вторник сутрин и им харесваше, че тя се грижи в количката й да има кафе за тях? Или пък голфърите, които отбелязваха как никога не обърквала поръчките им?
Не каза обаче нищо от това.
Когато отиде при колата си, установи, че някой се беше опитал да отскубне чистачките й. Калъфът на седалката опари задната част на бедрата й, докато се наместваше зад волана. Благодарение на продадените бижута имаше достатъчно пари, за да се върне в Лос Анджелис, защо тогава я беше грижа за тази скапана работа?
Защото тази скапана работа й харесваше, харесваше й и нейната църква със скапаните импровизирани мебели. Харесваше й и този скапан град с големите си проблеми и шантави жители. Тед беше прав - най-вече й харесваше това, че е принудена да разчита единствено на своя труд и находчивост.
Прибра се вкъщи, взе си душ и се облече - дънки, бяла блуза и розовите ленени сандали. Петнайсет минути по-късно мина между каменните колони на входа на имението „Бодин", но не се отправи към къщата на Тед. Вместо това спря ръждомобила на кръговата алея пред просторната постройка от варовик, където живееха родителите му.
Вратата отвори Дали.
- Мег?
- Съпругата ви тук ли е?
- В кабинета си е. - Не изглеждаше особено изненадан, че я вижда, и се отдръпна, за да я пусне да влезе. - Най-лесният начин да стигнеш от тук е, като тръгнеш по коридора, излезеш през вратата в другия край и прекосиш вътрешния двор. Големите сводове в дясното крило.
- Благодаря.
Къщата имаше грубо измазани стени, едри греди по тавана и хладни, застлани с плочки подове. Във вътрешния двор се плискаше шадраван, а далечна миризма на дървени въглшца говореше, че някой беше запалил скарата за вечеря. Сводест портик засенчваше кабинета на Франческа. През стъклата на вратата Мег я видя да седи на бюрото си, зачетена в листа пред себе си през очилата, кацнали на малкия й нос. Мег почука. Франческа вдигна глава и видяла кой стои на прага, се облегна в стола си, за да обмисли положението.
Въпреки персийския килим върху покрития с плочки под, дърворезбованите мебели, традиционните предмети на изкуството и фотографиите в рамки, това беше място за работа с два компютъра, телевизор с плосък екран и етажерки, претъпкани с документи и папки. Най-сетне Франческа се изправи и прекоси пода в джапанките си с цветовете на дъгата. Беше прибрала косата си с две сърцевидни сребърни фибички, които контрастираха със строгите й очила. Впитата й тениска гордо оповестяваше, че е почитателка на тексаските агис54, дънковите й шорти разкриваха все още стройните й крака. Ала дори всекидневното облекло не я беше накарало да се откаже от диамантите си. Те проблясваха в ушите, около тънката й китка и на един от пръстите й.