Сянката на планината

лицевата си страна към морето. Набъбналите облаци се сливаха и застилаха небосклона с

мрак. Далечни клонести мълнии разсичаха тъмнината — ребра на облаците, които се въртят

и мятат в леглото на нощта.

— Харесва ли ти? — попита тя, облегна се на мен и се загледахме в небесната и

морската шир.

— Страшно ми харесва. Как ти хрумна?

— Бях тук преди две седмици с Риш от галерията. Той мислеше да прави копие в

естествена големина на стрелеца на „Еър Индия" за нова изложба в Бомбай и ме помоли да

дойда с него да го разгледаме. Но като дойдохме, той се отказа. А на мен тук горе толкова ми

хареса, че омаях пазача и го подкупих да ни пусне да се качим с теб.

— Омая го значи?

— Омайница съм си аз.

Загледахме се в ликуващото море далече долу. Гледката бе опасна и неустоима, но

мислите ми се връщаха към изминалия следобед; и към Конканън.

— Да си се запознавала с един ирландец на име Конканън наскоро?

Тя се замисли и нацупи горна устна — една от любимите ми гримаси.

— Фъргъс? Така ли се казва?

— Аз го познавам само като Конканън. Но няма как да го сбъркаш — висок, широк, но

атлетичен, един дългокрак, боксьор, русоляв, със суров поглед. Каза, че се запознал с теб на

някаква изложба.

— Да. Фъргъс. Само си поговорихме. Защо?

— Нищо. Чудя се защо ли е бил на изложбата. Не ми прилича на човек, който обича

изкуството.

— На тази изложба дойдоха много мъже — каза тя замислено. — Най-успешното ни

събитие до момента. От тия, дето привличат хора, които иначе не влизат в галерии.

— И каква беше изложбата?

— За разбитите животи поради тежки или нещастни отношения между бащи и синове.

Казваше се „Синове на бащите". Пуснаха голяма статия за нея, Ранджит отрази събитието

нашироко. Привлече много публика. Всичко ти разказах за нея, не помниш ли?

— Не — отвърнах. — Бях в Гоа, Лиса, няма как да си ми разказвала.

— Така ли? Бях сигурна, че съм ти казала. Ама че странно.

— Не чак толкова.

„Синове на бащите". Дали тази фраза, дали думите „синове", „бащи", зърнати върху

някой афиш, бяха довели Конканън? Или ме е следил, а после е проследил и Лиса до

галерията и изложбата е била само предлог да се запознае с нея?

Горчиви спомени опариха очите му, когато ми заговори днес. Аз също имах такива

спомени. Често се будех, все тъй прикован към стена от миналото и измъчван от призраците

на хора, чиито лица вече уж бях забравил.

Обърнах се да погледна нежния профил на Лиса — дълбоките орбити на очите, финия

малък нос, изваяната извивка на издължената й брадичка, полуусмивката, която почти

винаги играеше на устните й. Вятърът развяваше русите й къдри като ореол от пера.

Бе облякла свободна черна рокля до коленете, с висока твърда яка и открити рамене.

Стоеше боса, беше събула сандалите си. Единственото й украшение бе тънка огърлица от