Вещиците от Йист Енд [bg]

— Тайлър е в болница — отговори Фрея. — Не се безпокой, не съм го забравила. Има грип и температура, но докторите казват, че държат всичко под контрол.

Джоана се опита да запази спокойствие. Ако Тайлър е болен, то болницата беше най-сигурното място, където трябваше да бъде едно дете.

— Първите неща, които ще направим, е да отидем до остров Гарднър и след това до болницата.

Готвеха се за тръгване, когато рязко чукане по входната врата почти ги накара да подскочат и да се спогледат уплашени.

— Съветът — едва успя да прошепне Ингрид.

— Оракулът не чука на вратата — отвърна Фрея. Стигна до прозореца и видя няколко полицейски коли, паркирани пред къщата с включени светлини. — Какво по дяволите става?

— Отворете вратата — каза Джоана.

Ингрид стигна до нея и бързо я отвори.

— Мат! — възкликна бързо тя, докато ръцете й се стрелнаха към… очилата и започнаха да ги наместват. Сред всичките й въображаеми представи как Мат Нобъл заставаше на вратата й, такава като тази просто не съществуваше. Детективът изглеждаше смутен, когато пристъпи вътре с двамата полицай след него.

— Привет, Ингрид! Извинявам се за притеснението, но се надявам да имате свободно време, за да отговорите на няколко въпроса в полицейското управление. — Той изглеждаше уморен и неспокоен.

— Защо?

— Нека да поговорим в участъка.

— А трябва ли да го правим? — попита Фрея. — Не трябва ли да имате заповед за арест… или нещо такова?

— Не, просто искаме да ви зададем няколко въпроса — сериозно отвърна той. — Това е стандартна процедура.

— Мат, какво става? — попита Ингрид със страх.

— Защо е нужно да говорите с моите момичета? — попита Джоана с толкова властен тон, сякаш детективът бе жалко нищожество, осмелило се да говори с кралицата.

Фрея изсумтя.

— Значи сме арестувани, така ли?

— Не, не сте. В никакъв случай. Вижте, просто искаме да отговорите на няколко въпроса — повтори Мат за трети път, леко поклащайки глава към Ингрид, сякаш искаше да й каже, че в момента не може да говори.

— Добре — отвърна Фрея. — Хайде Ингрид, да тръгваме. Да видим за какво искат да говорят с нас. — Двете се насочиха към вратата, но Мат ги спря и се обърна към Джоана с извинителен тон.

— Съжалявам госпожо, но с вас също искаме да говорим.

— С мен ли? Защо? — Джоана тревожно намръщи чело.

— Ще ви кажем повече, когато стигнем в управлението. След вас, дами — и Мат учтиво ги съпроводи до полицейската кола, паркирана на алеята. Една след друга жените от семейство Бошан се настаниха на задната седалка и автомобилът, с включени светлини и полицейска сирена, потегли. Макар че все още не са арестувани, помисли си Фрея, със сигурност бяха в беда.