Вещиците от Йист Енд [bg]

За момент желанието на Фрея да се бори секна, Джоана въздъхна, а Ингрид здраво стисна ръце. Повтаряше се същото, както и преди. Единствената разлика се състоеше в това, че сега Форсети носеше скъп костюм. Отново се повтаряше Салем — малък град, обхванат сякаш от истерия. Обвинения от високопоставени семейства, имащи тежест пред общността. Вещици пред съда. Магията като корен на цялото зло. Хората, които не можеха да го разберат, се страхуваха. Жените от семейство Бошан искаха да вярват, че хората в Норт Хемптън са различни, но явно грешаха.

— Кое е най-лошото, в което могат да ни обвинят?

— Ако намерят доказателства в подкрепа на тяхната теза — забележете, че не казвам, че ще го направят — тогава ще ви повдигнат обвинения. За съучастие в убийство, което е углавно престъпление и в зависимост от намерените доказателства могат да ви осъдят на доживотен затвор.

— А при мама? Свидетелските показания на Маура ще бъдат ли признати от съда?

— Възможно е, ако се намерят нови доказателства по случая. Точно сега можем с пълно право да апелираме, че нещастната Маура, току-що излязла от кома, не е надежден свидетел на смъртта на мъжа си. Според г-жа Татчър те са се срещнали с нея и когато са се обърнали да си тръгнат, тя ги е нападнала. Хубавото е, че Джоана не е обвинена в магьосничество, така че тук случаят е ясен. Ако показанията на Маура Татчър са всичко, с което разполагат в полицията, значи нямат нищо. Така че за момента няма повод за притеснение. Поне засега.

— Но в онази вечер аз дори не съм се доближавала до брега! Беше януари и аз си бях в леглото по времето, когато се е случило всичко. И защо да искам да им навредя? — запита Джоана, размахвайки ръце въпросително.

— Можеш ли да го докажеш?

— Не съм сигурна. Трябва да проверя бележките в календара си и да видя къде са били момичетата през онази нощ и какво си спомнят.

Фрея се намръщи.

— Сигурна съм, че онази нощ бях на работа.

— А аз сигурно съм спала — въздъхна Ингрид. — Безнадеждно е.

— Добре тогава. Значи те мислят мама за убийца, разхождаща се наоколо и удряща по главите възрастни хора, а мен и Ингрид — за лоши вещици? Какво ще правим? — попита Фрея, обръщайки се към адвоката.

Форсети отпи поредната голяма глътка кафе.

— Искате ли съвета ми? — попита ги той, но без да изчака отговора им, продължи: — Предполагам, че го искате, след като Джоана ми звънна в два часа през нощта. Смятам, че е лесно и просто. Готови ли сте?

Двете кимнаха.

— Отговаряте на всички въпроси, които ви задават, като се стараете да им внушите следното: Магията. Не. Съществува. Хората луди ли са? Твоите отвари Фрея са сладки коктейли и нищо повече, а ти Ингрид си типичната библиотекарска мишка, прекалено много четяща за зороастризма26. — И Форсети сви широките си рамене. — Това не е Салем. И времето сега е различно. Ново е.

— Струва ми се разумно — съгласи се Джоана. — Какво мислите за това, момичета?