Вещиците от Йист Енд [bg]

— Току-що се върнахме. Един от членовете на групата не можеше да пътува повече… Решихме да се върнем и преместихме срещата тук в Ню Йорк, в Рокфелер център. Щастлив съм да те видя — отвърна той с широка усмивка. — Какво те накара да дойдеш в града?

— Ингрид дойде тук по работа и ме помоли да я придружа — отвърна Фрея. Само че самото обстоятелствено обяснение би отнело доста време. За пръв път усети чувството на срам и неудобство в присъствието на годеника си. След дългото му отсъствие беше странно да стои до него, направо нереално. Искаше й се да го целуне, да го погали по страните, но… не можеше. Не можеше да предположи какво би направил, ако узнае, че тя спи с малкия му брат в негово отсъствие. И че наруши всички обещания, които му беше дала още в началото!

— Всъщност утре трябва да летим до Джакарта за представянето, но ще им кажа да тръгнат без мен — изрече Бран, сякаш прочел мислите й.

— Не… не отменяй пътуването си. Аз съм тук само тази нощ и не искам да те откъсвам от работата ти — и Фрея, захвърлила срама и неудобството, го целуна. Горкият Бран! Беше леко потен и нервен. — Не си отменяй пътуването! А и нали ще се върнеш след седмица? Ще те видя тогава. Но сега трябва да тръгвам.

— Сигурна ли си? — Бран изглеждаше объркан и наранен. — Ще ме почакаш ли за минута? Искам да поговоря с Джулия за проекта. Тя е една от аналитиците. Искам да прекарам повече време с теб. — Събеседницата му ги гледаше нетърпеливо и тръгна към тях. Той я погледна през рамо и вдигна палец, искайки още малко време.

— Да, не се притеснявай за мен! Нали скоро ще си бъдеш вкъщи — промълви Фрея облекчено, разбирайки, че ревността й към Джулия е неоснователна. Както обикновено, Бран беше обсебен от работата си. Целуна го още веднъж и тръгна да търси Ингрид.