![Вещиците от Йист Енд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/8/veshchicite-ot-jist-end-bg-download.jpg)
Вещиците от Йист Енд [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #1
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-001-1
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вещиците от Йист Енд [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво става? Успя ли да говориш с Мат? Какво всъщност се случва?
Ингрид поклати глава.
— Не, не ми казват. Искат да говорят първо с мама. След това стаята, в която бях, се наложи да използват за друг разпит и затова съм тук. Нямам идея за какво става въпрос.
— Явно някои наши приятели са се престарали — промърмори Фрея. Облегна се на стола си и огледа тясната стаичка, в която имаше огледало. Интересно, чудеше се тя, кой ли ги наблюдава от другата страна? — Е, най-вероятно ще се наложи да си припомним някои неща.
Ингрид, притваряйки очи и нервно захапвайки върха на палеца си, се съгласи.
— Зная.
Фрея въздъхна. През 1690 г. се бяха заселили в живописното малко градче Салем, Масачузетс. Животът като лечители, които тогава водеха, ги доведе в Новия свят. Майка им беше една от най-добрите акушерки, които помагаха на жените да родят в ония години, когато децата масово умираха или при раждането, или от болести — най-често от треска и шарка. По онова време Ингрид се занимаваше със същото, което правеше и сега през обедната си почивка — помагаше на хората, като правеше амулети и заклинания. Баща им беше рибар и поради способността му да накара водата да се движи, винаги носеше вкъщи богат улов.
И тогава се случи ужасното. Бриджит Бишоп, която помагаше на Джоана с прането, я помоли за помощ — бременността й протичаше тежко. Но Джоана се оказа безсилна. Въпреки всичките й усилия при раждането Бриджит умря. И тогава плъзнаха слуховете. За Фрея се заговори, че уж имала връзка с едно момче, което било сгодено за Ан Пътнам, която се превърна в главната й обвиняема. Двете, заедно с Мърси Люис свидетелстваха, че с очите си са видели как Фрея и Ингрид са „летели във въздуха в една зимна мъгла“. Съдът се превърна във фарс, при това с изключителен ефект. Хората, на които помагаха, се обърнаха срещу тях — Фрея и Ингрид бяха обявени за вещици, а Джоана — за чудовище. Макар че Норман и Джоана в крайна сметка бяха помилвани, за тях беше приготвено най-страшното и ужасно наказание — принудително ги отведоха до Хълма на обесените, за да гледат обесването на собствените си деца. Това се случи през 1692 г.
Фрея потръпна. Още си спомняше усещането на въжето около шията си, както и неговата грубост, която накара кожата й да я сърби. Начинът, по който тълпата ги беше наобиколила и хвърляше изгнили зеленчуци върху каруцата, в която ги бяха затворили, омразата, страхът и истерията.
— Недей — предупреди я Ингрид, знаейки с точност за какво мисли Фрея. — Това няма да помогне.
Съдът над вещиците от Салем сложи началото на края на използването на магията им в средния свят. Когато Джоана отново роди момичетата, те се озоваха в нов свят, в който трябваше да спазват нови правила и нови закони. Семейството се премести в Норт Хемптън и Джоана им обясни, че Белият съвет ги е посетил веднага след погребението им. И им е обяснил, че за да продължат да живеят всички валкирии в средния свят, трябва да спазват новите условия, а това е Забрана за използване на магическите им умения. А това означаваше да не използват и практикуват магията си. В противен случай ги очакваше обвинение, последвано от наказанието на Съвета. Трябваше да живеят като обикновени смъртни, водещи съвсем обикновен живот. Не трябваше повече да привличат внимание върху себе си и по този начин да излагат на риск съществуването си. За да продължат живота си в средния свят, трябваше да останат в сянка. И тази от тях, която не се подчини на Забраната, ще бъде строго наказана.
Джоана им съобщи и друго — че след посещението на представителя на Съвета Норман ги е напуснал завинаги. И те никога повече не видяха баща си.
Както тогава в Салем, така и днес в Норт Хемптън Фрея разбираше, че няма да им разрешат да използват магията си, за да се спасят. Съветът се постара това да им стане ясно веднага, след като се намериха от другата страна на моста, в един свят, който бе в самото си начало. Понякога Фрея се чудеше как ставаше така, че тя — толкова древна и едновременно с това толкова млада, се озоваваше в същата ситуация, както преди толкова години. Нима не се научи на нищо? Може би Съветът е прав. Може би магията няма място в средния свят. Всеки път, когато започваха да я използват, се случваше едно и също. Нервна и възбудена тълпа, бърз процес, съд и все същата присъда — вещиците биваха обесени или изгорени, а пепелта им пръсната по вятъра в четирите посоки.