Вещиците от Йист Енд [bg]

— Трудно ти е? За какво говориш? — попита я разтревожена Фрея.

Джоана ги погледна в очите и вдигна глава, сякаш готвейки се да се качи на бесилото и си призна.

— Баща ви никога не ни е напускал. Аз го прогоних. Казах му, че трябва да ни напусне сам. И ако се опита да се свърже с някоя от нас, ще направя така, че да съжалява цял живот за постъпката си.

Дъщерите й останаха безмълвни. В стаята настъпи тишина, изпълнена с години на загуба, душевни болки и страдания. Ингрид с огорчение помисли за всичко, което са пропуснали през тези столетия — мъдрите му съвети, защитата му, любовта му. А Фрея сякаш се вцепени. Предателството беше толкова жестоко, че сякаш дълбаеше и обръщаше стомаха й, изтласквайки съдържанието му към устните й. Прилоша й.

— Но защо, мамо? — едва успя да попита тя.

— Много съжалявам, скъпи мои. Не можах да се спра. Толкова бях ядосана по време на процеса. Исках да направи нещо — да ви освободи от затвора, да използва силата си и да повлияе на съда… Но той не направи нищо. Оправда се със законите в средния свят. Тогава аз, за разлика от него, не можех да мисля рационално.

Фрея премигна, за да прогони сълзите си.

— Излъгала си ни! Каза ни, че той ни е напуснал, че се е срамувал от нас! Че не е искал повече да бъдем семейство!

— Сега това няма значение — каза Ингрид, сядайки на дивана и прегръщайки сестра си. — Не можем да върнем годините назад. Но има още нещо, което трябва да ви кажа. Татко ми помагаше в нещо много важно, но от няколко дни не мога да се свържа с него. Не отговаря на нито едно от съобщенията ми вече няколко дни.

— Нещо му се е случило — отвърна Джоана и си пое дълбоко дъх. Фрея се зачуди, дали няма да последва и друго признание. — Обърнал се е към Белия съвет. Отидох да го чакам в апартамента му. Тогава дойде пратеникът на Съвета с писмо, разрешаващо му да се обърне към тях, но той явно е решил да не изчаква. Решил е да се посъветва с оракула и най-вероятно вече го е направил.

Фрея ахна.

— Но защо ще го прави?

— Не зная. Освен ако не е разбрал или някой не му е казал за това, което правим — Джоана кръстоса ръце — Може би в този момент съобщава за нашите нарушения на забраната.

— Татко не би го направил! — възкликна Ингрид. Както винаги, тя беше лоялна към баща си. — И ако е искал да се види с оракула, може би съществува причина за това.

— А той за какво точно ти помагаше? — попита я Фрея.

— С плановете на „Феър Хейвън“. Открих нещо — някакви стари „ключове“ с особен дизайн. Помолих татко да ги разшифрова и той го направи заради мен. Каза ми, че е разбрал какво означават и точно тогава изчезна.