Вещиците от Йист Енд [bg]

Глава трийсет и осма

Най-добрата защита е нападението

Преди изобщо някои да може да реагира, вратата се отвори отново. Мат Нобъл влезе в стаята и се обърна към струпаното около масата трио:

— Много съжалявам, но поради късния час се налага да продължим утре — и той със съжаление погледна към Ингрид, която отказваше да срещне погледа му.

— Значи сме свободни да си тръгнем? — попита Фрея.

— Дори и аз ли? — внимателно попита й Джоана.

— Да, дори и вие, госпожо Бошан — потвърди Мат. — Още веднъж се извинявам за причиненото ви безпокойство. Надявам се, че утре, когато дойдете в участъка, ще отговорите на всичките ни въпроси.

Фрея кимна отривисто и изрече:

— Мамо, Ингрид, да тръгваме! — и повеждайки ги, се насочи към изхода. Ингрид все още беше вцепенена, а Джоана страшно изтощена и уморена.

— Няма да дойдем утре — каза Ингрид внезапно, поглеждайки Мат в упор. — Не и без адвоката ни!

Единственото хубаво нещо в адвокатите, помисли си Ингрид, е тяхната пунктуалност. И те самите, и сметките им пристигаха с невероятна точност. Антонио Форсети беше адвокат с безупречна репутация, също магьосник и един от най-старите приятели на семейството. Също както при тях, и над него тегнеше Забраната за използване на магия. Поради това, той се възползваше от природния си талант да води преговори, да балансира и да посредничи, което му даде възможност да изгради една от най-големите и най-успешните юридически кантори в Ню Йорк. Пристигна още на другия ден следобед, въоръжен с новости.

— Вече говорих с прокурора тук — започна Антонио, сядайки на стола във всекидневната. Беше солиден мъж с гърди, приличащи на бъчва, и тъмна гъста коса. След ръкостискането му Ингрид още усещаше пръстите си наранени.

— И какво каза той? — попита Джоана. Гласът й прозвуча малко по-висок от нормалното — Ще ме арестуват ли?

Сестрите бяха прекарали минала нощ успокоявайки я, защото тя бе на границата на истерията. Джоана искаше да напуснат града, колкото се може по-скоро, дори веднага. И едва когато Ингрид й напомни, че заминаването им означава да не види Тайлър никога вече, тя спря да ги убеждава да тръгват.

— Не още. Точно сега това са думите на една жена, която току-що се е събудила от кома. Твоята дума срещу нейната. Нямат никакви доказателства срещу теб и това няма да издържи в съда. Поне засега.

— А ние? За какво искат да ни разпитат? — поиска да разбере Фрея.

Форсети ги погледна напрегнато.

— Искат да те разпитат за твоите коктейли, а Ингрид — за нейните възелчета. — Той отпи дълга глътка от кафето си. — Намерили са тялото на Моли Ланкастър, заровено на няколко мили по-далеч на плажа. Била е пребита до смърт. Момчето на Адамс си призна, че той го е извършил през онази нощ.