Острието на Фондацията

Но, в името на Селдън, може да е пасивен или дори слаб, ала Първият говорител имаше едно предимство, от което никой досега не се бе отказал. Той също нямаше да го направи.

Стана, за да вземе думата, и моментално около Масата се възцари тишина. Когато Първият говорител станеше да говори, не можеше да го прекъсват. Дори Деларми или Гендибал не биха посмели.

Той каза:

— Говорители! Съгласен съм, че сме изправени пред опасна криза и трябва да вземем твърди мерки. Аз съм този, който би трябвало да тръгне, за да се изправи срещу врага. Говорителката Деларми, с характерното за нея благородство, намери повод да ме отклони от задачата, като декларира, че съм нужен тук. Истината обаче е, че аз не съм нужен нито тук, нито там. Аз остарявам; вече съм уморен. Отдавна се очаква денят, в който ще се оттегля, и може би досега трябваше да го направя. Когато тази криза бъде успешно преодоляна, аз ще се оттегля. Само че, разбира се, Първият говорител има привилегията да избере своя приемник. Смятам да я използвам сега. Има един говорител, който отдавна доминира в дейността на Масата; един говорител, който по силата на собствената си личност често пъти е поемал водачеството, което аз не съм можел да поема. Всички знаете, че говоря за говорителката Деларми.

Той млъкна, а сетне запита:

— Само ти, говорителю Гендибал, показваш неодобрение. Мога ли да попитам защо?

Седна долу, така че другият да има правото да отговори.

— Не че не одобрявам, Първи говорителю — каза с нисък глас Гендибал. — Твоя привилегия е да избереш приемника си.

— Така и ще направя. Когато ти се върнеш — след като си успял да овладееш процеса, който ще доведе до края на тази криза — настъпва времето за моята оставка. Тогава приемникът ще има в ръцете си властта да води такава политика, каквато е необходима за провеждането и приключването на същия този процес. Имаш ли да кажеш нещо, говорителю Гендибал?

Гендибал тихо рече:

— Когато направиш говорителката Деларми свой приемник, Първи говорителю, аз се надявам, че ще сметнеш за подходящо да я посъветваш да…

Първият говорител го прекъсна грубо:

— Аз говорех за говорителката Деларми, но не съм споменал името й като мой приемник. Сега какво ще кажеш?

— Моите извинения, Първи говорителю. Би трябвало да кажа: „Предполагайки, че ще направиш говорителката Деларми свой приемник след моето завръщане от тая мисия, бих те помолил да я посъветваш…“

— Нито пък ще я направя мой приемник в бъдеще при каквито и да са обстоятелства. Сега какво ще кажеш? — Първият говорител направи това изявление, не без да усети почти болезнено задоволство от удара, който нанасяше на Деларми. Не би могъл да го стори по по-унизителен начин.

— Е, говорителю Гендибал — повтори той, — какво ще кажеш сега?

— Че съм объркан.

Киндор Шандис се изправи отново и каза:

— Говорителката Деларми наистина доминираше и изпъкваше, но това не е всичко, което е необходимо за поста Първи говорител. Гендибал видя онова, което ние не успяхме. Той се изправи срещу обединената враждебност на Масата, накара ни да премислим нещата и да се съгласим с него. Аз имам известни подозрения за мотивацията на говорителката Деларми при възлагането на отговорността за преследването на Голан Тривайз върху говорителя Гендибал, но действително това е мястото, където трябва да легне товарът. Аз зная, че той ще сполучи — за това се доверявам на моята интуиция — и когато се върне, говорителят Гендибал ще стане двадесет и шестият Първи говорител.