Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Поетите непрекъснато се нападат. От това живеят.
— Те живеят от откритата борба; не от удари с кама в корема — пояснявам аз.
Едуард се е ухилил до уши.
— Победата е на победителя, драги ми Лудвиг, catch as catch can30. Хленча ли аз, когато идвате с купоните за ядене, които не струват вече пукната пара!
— Да — казвам аз, — и още как!
В този момент Едуард е избутан настрана.
— Деца, ето ви — казва сърдечно Герда. — Хайде да ядем заедно! Надявах се, че ще дойдете.
— Ти седиш в отделението за сервиране на вино — отвръщам аз язвително. — Ние пием бира.
— И аз обичам да пия бира. Ще седна при вас.
— Позволяваш ли, Едуард? — питам аз.
— Какво има да позволява тук Едуард? — пита Герда.
— Той се радва, когато се храня с негови приятели. На ли, Едуард?
Тази змия го нарича вече с малкото му име. Едуард заеква.
— Разбира се, нямам нищо против, то се знае, драго ми Той е мила картинка — изчервен, разярен и злобно усмихнат.
— С много хубава розова пъпка си закичен — казвам а. — Да не си тръгнал на сгледа за женитба? Или просто си обожател-на природата?
— Едуард има много изтънчено чувство за красота — отвръща Герда.
— Има — потвърждавам аз. — Ти обикновения обед ли ще? Сурови кьонигсбергски кюфтета с някакъв си безвкусен немски сос?
Герда се смее.
— Едуард, покажи, че си кавалер! Позволи ми да по-аня твоите двама приятели на обед! Те непрекъснато твърдят, че си бил ужасно стиснат. Нека да им покажем противното. Ние имаме…
— Кьонигсбергски кюфтета — прекъсва я Едуард. — 1обре, да ги поканим на кюфтета. Аз ще се погрижа да [м се услади.
— Плешка от сърна — казва Герда.
Едуард прилича на повредена парна машина.
— Тези не са ми никакви приятели — обяснява той.
— Какво?
— Ние сме твои кръвни приятели, като Валентин — обаждам се аз. — Спомняш ли си нашия последен разговор в клуба на поетите? Трябва ли да повторя високо? В каква стихотворна форма съчиняваш сега?
— За какво сте говорили? — пита Герда.
— За нищо — бързо отговаря Едуард. — Тези двама не казват никога нито една вярна дума! Те са шегобийци, отчаяни шегобийци! Нищо не разбират от сериозността на живота.
— Бих искал да зная, кой освен гробарите и дърводелците на ковчези знае повече от нас за сериозността на живота — казвам аз.
— Ах, вие! Вие познавате само смешната страна на смъртта — неочаквано заявява Герда като гръм от ясно небе. — И затова не разбирате вече нищо от сериозността на живота.
Ние се взираме в нея с безкрайно учудване. Това е вече явно стилът на Едуард! Чувствувам, че се боря без почва под краката си, но още не се предавам.
— От кого си научила това? — питам аз. — Ти, гадателко над тъмните блата на меланхолията!
Герда се смее.
— За вас животът е винаги само около надгробните камъни. При другите хора това не става тъй бързо.
Едуард например е цял славей!
Мазните бузи на Едуард сякаш цъфтят.
— И така, какво става с плешката от сърна? — го пита Герда.
— Е, какво пък най-сетне, защо не?
Едуард изчезва. Поглеждам Герда.
— Браво! — казвам й аз. — Работата беше свършена превъзходно. Как да приемем всичко това?
— Недей да се цупиш като някой съпруг — отвръща Герда. — Просто се радвай на живота и толкоз.
— Какво е животът?
— Това, което всеки миг става.
— Браво — казва Георг. — И сърдечно ви благодаря за поканата. Ние наистина много обичаме Едуард; само че той не ни разбира.
— И ти ли го обичаш? — питам аз Герда.
Тя се смее.
— Колко се е вдетенил — обръща се тя към Георг. — Не можете ли да му отворите мъничко очите върху това, че не всичко е винаги негова собственост? Особено, когато сам той не полага никакво усилие?
— Постоянно се опитвам да му обяснявам — отвръща Георг. — Само че той има в себе си цял куп задръжки, които нарича идеали. Щом разбере, че това е евфемистичен31 егоизъм, ще се оправи.
— Какво ег… евфемистичен егоизъм!
— Младежко важничене.
Герда се смее така, че масата се тресе.
— Това важничене не ми е неприятно — обяснява тя. — Но без разнообразие е уморително. Фактите са си факти.
Избягвам да питам дали фактите са наистина факти. Герда седи срещу мене честно и непоколебимо и с нож в ръка чака втората порция плешка от сърна. Лицето й е по-закръглено отколкото преди; тя вече е понапълняла от храната на Едуард, гледа ме лъчезарно и ни най-малко не е смутена. А и защо трябва да бъде смутена? Какви права имам аз наистина върху нея? И кой кого мами в момента? Затова казвам:
30
Catch as catch can (анг.) — „хвани, както можеш“ — американска борба в свободен стил, различна от класическата. — Б. пр.
31
Евфемистичен (гр.) — който смекчава изразите, като заменя неприятните думи и изрази с приятни. — Б. пр.