Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Всички прекрасно знаят, че това са статии, поръчани и платени от ФСБ. Беше създадена парламентарна комисия във връзка с нашата пресконференция. Оглави я Ела Панфилова и всичко мина тихо и мирно. Никой дори не знае как е приключила работата й. Защо Елочка дори не покани участниците в пресконференцията? Защо комисията не ме попита: „Другарю подполковник, вие обвинявате спецслужбите в престъпления. Представете доказателствата си.“
Не се случи такова нещо, защото и парламентарната комисия от първия ден се контролираше от ФСБ! Защото спецслужбите още при Ковальов бяха започнали да поемат контрол над парламента. А сега няма и кого да контролират — всички са техни хора. Когато някой депутат се е опъвал, служили са си с всички средства. Знам, че когато Илюхин готвеше импийчмънт на Елцин, в работния му кабинет е бил направен негласен обиск. И тая си я бива — да бръкнат в касата на председател на парламентарна комисия! Между другото тогава се срещнахме с Илюхин на специално място за явки. Не, няма майтап. Моят бивш началник-отдел Платонов ми каза: „Имам едно място за явки в центъра на Москва и там сме определили среща на Илюхин.“ Срещнахме се. Това само по себе си е интересен факт: депутат от Държавната дума се среща с подполковник от ФСБ на територията на Русия — на място за явки. Илюхин ни изслуша, отбеляза си нещо и — ни гък, ни мък. Опитомен комунист…
Скрито-покрито
— Нека си представим, че беше се съгласил да ликвидираш Березовски. Как щеше да стане това?
— Всяка банда има свой почерк. Една взривява, друга стреля със снайпер, трета работи с брадва. Една банда обира жилища, друга банки, трета работи по пазарите. А професионалистите, обучени в спецслужбите, грижливо подготвят информационния съпровод на едно убийство, особено ако то е политическо. Задачата е да се отклонят в невярна посока следствието и общественото мнение, да се създаде правдоподобна лъжлива версия. Такъв е почеркът на спецслужбите.
Ако човекът е бизнесмен, общественото мнение се подготвя за версията, че дължи пари на някого. Ако е лидер на криминална групировка, се подхвърля информация, че има врагове в престъпния свят. Ако е политик, обикновено се разнасят слухове, че се е занимавал с бизнес или е бил корумпиран. Подобни статии се публикуват във вестниците, и то може би не най-популярните. Пуска се една малка бележчица, в някое ъгълче.
С една дума, такова събитие винаги е предшествано от подготовка на общественото мнение. В случая с Березовски това нямаше да е трудно. Например, преди да убият Галина Старовойтова, една почти неизвестна руска журналистка писа, че когато Елцин бил в Лондон, Старовойтова организирала интервю на руския президент за вестник „Сънди експрес“ срещу заплащане. Позоваваше се на източници, намиращи се в Англия.
Забележете как бяха нагласили нещата: защо информацията е дошла от Англия? Защото са планирали след убийството да насочат следите именно нататък. Там живеят нейният първи съпруг и синът й. По вестниците дори писаха, че в Англия те се занимават с нефтен бизнес. На читателя всичко му е ясно: „Аха, тя се е занимавала с нефтен бизнес!“ Та нали у нас всички, дето се занимават с нефт, ги гърмят най-редовно.
Тоест ликвидирането на Березовски щеше да бъде съпроводено с добре режисиран пиар.
— И както убийството на Старовойтова, щеше да остане неразкрито?
— Разбира се. Не защото е неразкриваемо, а защото всички щяха да разберат кой стои зад него и да се страхуват да не научат истината. Както стана с убийствата на Листев, на Холодов…
— Да се върнем към Старовойтова. Ти как би водил разследването на това престъпление?
— Първата нишка е всичко, което е свързано с тази статия, и хората, които са я поръчали. Бих започнал с най-подробно проучване на съдебния иск на Старовойтова за клевета, което дело тя спечели.
В хода на съдебното заседание така и не е бил установен мотивът: защо журналистката е написала това? Клеветата е умишлено престъпление, но е останало неизяснено защо тя го е направила. По чия поръчка журналистката е наклеветила Галина Старовойтова? Кой на два пъти е изпратил тази студентка по журналистика в Лондон и я е снабдил с адресите и документите, чиито номера тя цитира в статията?