Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив разбираше, че я отбягва прекалено явно, но не можеше да помисли, че ще бъде близко до нея, без да може да я има, че ще може да забрави макар и за миг своя страх от предателство, че ще съумее да скрие напора на чувствата от лицето си.
През следващите три дни Джини беше много заета, защото й се наложи да дежури заедно с Чарлз Ейвъри и Джеймс Уигинс, тъй като Мери рухна на легло от болест, която я измъчи от повръщане, диария, световъртежи и обща слабост. Трите деца на Уигинс прекарваха деня във фургона на Ейвъри, за да облекчат малко Уигинсови. Вечер й се налагаше да помага в домакинството на болната си приятелка и в грижите по децата. Само най-малкото от тях — осемнайсетмесечно момиченце — изискваше да й се обръща повече внимание, тъй като не можеше да разбере защо собствената й майка не може да се грижи за нея.
Карането на фургона вече не беше проблем за Джини, та дори когато прекосяваха сякаш наредените един след друг потоци, или когато трябваше да се внимава да не счупи колелата в камъните по дъното на речното корито. Минаваха през крайно живописни места — видяха броненосци, лисици, зайци, катерички, няколко елени, една мечка и дори няколко отровни змии.
Стив наблюдаваше жертвоготовното момиче, което не жалеше сили, за да помогне на приятелката си. Няколко пъти бе отишъл на лов вместо Джеймс и човекът му беше много благодарен за прясното месо, което редовно пристигаше на трапезата на семейството му. Въпреки безпокойството си, че Ана може да е замесена в криминални деяния, веднъж Стив се приближи до нея, след като я видя, че приключва с прането. Молеше се вътре в себе си: „Моля те, не ми признавай никакви ужасни прегрешения, докато търся улики!“
— Беше доста заета в последно време, Ана. Обзалагам се, че си изтощена и измъчена. Джеймс ми каза, че жена му вече е по-добре, така че повече няма да има нужда да поемаш двойни дежурства. Сигурен съм, че би искала да си починеш.
— И ти им помогна много, Стив. Само не казвай: „Това е част от работата ми“. Приеми благодарността и комплиментите, когато си ги заслужил.
— Да, мадам — изръмжа гърлено той и се засмя. — Добре ли си, Ана?
— Разбира се. Защо да не съм добре? — тя го погледна и се усмихна, макар въпросът му да бе прозвучал сериозно и загрижено.
— Вършила ли си някога нещо, което не е правилно или за което по-късно си разбрала, че не е трябвало да вършиш — нещо, за което съжаляваш и би искала да промениш?
Джини изненадано го изгледа, опитвайки се да разгадае изражението на лицето му. Онази нощ ли имаше предвид той? Да не би да търсеше начин да я отблъсне?
— За нищо такова не се сещам в момента. А ти вършил ли си?
Стив забеляза, че тя беше напрегната, а усмивката й посърна.
— Предполагам, че отговорът зависи от това кой би оценявал различните ситуации. Хората имат различна мярка за това какво е зло и какво добро. Дори християните не зачитат десетте Божи заповеди винаги. Нали се казва „Не убивай“, „Не кради“, а Севера и Юга го правят един срещу друг, белите и черните също постъпват така, както и белите и индианците из Запада. Някой мислят, че щом вземаш от врага си, това не е кражба. Последователи на различни секти твърдят, че е грях да работиш или да се забавляваш в събота, но не спират да говорят за омраза, отмъщение и убийства. Къде може да се прекара линията между доброто и злото? Животът може да бъде отвратителен, когато много хора се заемат да създават Неприятности.
За да покаже, че е разбрала мисълта му, тя попита:
— Като Клана и другите тайни групи ли?
— Не бих могъл да отговоря на този въпрос? А ти какво мислиш?
Джини реши, че той се опитва да говори за всичко друго, стига да не се отваря дума за чувствата им един към друг. „Добре, нека бъде така засега.“ Стигаше й, че са заедно.